Определение № 7961 от 17.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6666/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от „ПС ГРУП“ АД- гр. София срещу Определение № 15696 от 09.05.2025 г., постановено по адм. д. № 4362/2025 г. по описа на Административен съд – София град, с което е оставена без разглеждане жалбата му и производството по делото е било прекратено. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът, министъра на културата, е депозирал по делото отговор на частната жалба с подробно развити в него съображения за неоснователност на същата, съответно – за правилност на обжалваното с нея определение. Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 230 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на „ПС ГРУП“ АД- гр. София срещу Заповед № РД9Р-16/20.08.2024 г. на министъра на културата, с която на основание чл. 14, ал. 1, т. 2 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство и чл.65, чл.66, ал.1, чл.69, ал.1, т.1 и чл.71 от АПК, е предоставен статут и са определени режими за опазване (териториален обхват – граници, охранителна зона и предписания за опазване) на обект „Некропол на Месамбрия – Месемврия“, общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност с категория „национално значение“. С атакуваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по делото. За да постанови определението си, съдът е приел, че оспорената заповед представлява общ административен акт – с еднократно правно действие и с него се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, производството по жалбата е недопустимо, тъй като същата е просрочена. В конкретния случай оспорената заповед е обнародвана в „Държавен вестник“ - брой 20 от 11.03.2025 г., каквото е изискването на чл.65, ал.2 ЗКН, като срокът по чл. 179 от АПК за оспорването ѝ е изтекъл на 25.03.2025 г., а жалбата, с която е сезиран съдът, е подадена на 04.10.2025г. (входирана в деловодството на Министерство на културата под №33-00-319/10.04.2025г.),т.е. след изтичане на срока за оспорване. Жалбоподателят не е взел участие в производството по издаване на акта чрез предложения, възражения или по друг начин. След отмяна на разпоредбата на чл.66, ал.2 ЗКН (с ДВ бр. 89 от 2018 г.), съществува единствено задължение за министъра на културата, чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, да уведоми общинските администрации за издадения акт (което е сторено, видно от приложеното съобщение до община Несебър), но не е предвидено задължение за общинската администрация да уведомява собствениците на имоти, засегнати от акта, персонално и поотделно. Съдът е заключил, че при липса на нормативно задължение за изпращане на отделно съобщение за издадения акт на жалбоподателя „ПС ГРУП“ АД, тъй като след отмяна на разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ЗКН (с ДВ бр. 89 от 2018 г.), съществува единствено задължение за министъра на културата, чрез съответния регионален инспекторат по опазване на културното наследство, да уведоми общинските администрации за издадения акт, то срокът по чл. 179 от АПК за оспорване на акта, започва да тече, считано от датата на обнародване на заповедта в „Държавен вестник“, същият е 14-дневен, от което следва, че предявената срещу заповедта жалба е просрочена. Обжалваното определение е неправилно. Противно на твърдяното в частната жалба, оспорената заповед на министъра на културата, с която е предоставен статут и са определени режими за опазване (териториален обхват – граници, охранителна зона и предписания за опазване) на обект „Некропол на Месамбрия – Месемврия“, общ. Несебър, обл. Бургас, с класификация на единична археологическа недвижима културна ценност, с категория „национално значение“ представлява общ административен акт. По въпроса за характера на оспорения акт е формирана трайна съдебна практика - Решение № 13992 от 20.12.2016 г. по адм. д. № 10229/2016 г. на Върховния административен съд, Решение № 4046/28.03.2018 г. по адм. д. № 2038/2018 г. на Върховния административен съд, Решение № 11855/05.10.2018 г. по адм. д. № 7049/2018 г. на Върховния административен съд и Решение № 13790/16.10.2019 г. по адм. д. № 6787/2019 г. на Върховния административен съд, на петчленни състави. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 14, ал. 1, т. 2, чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за културното наследство и чл. 65, чл. 66, ал. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71 от АПК. Съгласно чл. 179 от АПК общите административни актове могат да се оспорват в едномесечен срок от съобщаването за издаването им или в 14-дневен срок от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган. Частният жалбоподател не твърди, а това е видно и от съдържанието на административната преписка, че същият не е участвал в административното производство. Видно и от съдържанието на оспорената заповед на основание чл. 65, ал. 2 от ЗКН е разпоредено същата да бъде обнародвана в Държавен вестник и на основание чл. 72, във вр. чл. 66 от АПК да се съобщи на Областна администрация Бургас, Община Несебър и Музей „Старинен град Несебър“, както и да се публикува на интернет страниците на Областна администрация Бургас, Община Несебър и Министерство на културата. Следователно за „ПС ГРУП“ АД е приложим едномесечния срок за оспорване, считано от съобщението за издаването на акта, което се явява обнародването на административния акт в Държавен вестник. Видно от доказателствата към преписката, оспорената заповед е обнародвана в „Държавен вестник“ - брой 20 от 11.03.2025 г. и едномесечният срок за оспорването й относно нейната законосъобразност е изтекъл на 11.04.2025 г. Процесната жалба е депозирана в Министерство на културата на 10.04.2025 г., т.е. преди изтичане на срока по чл. 179, предл.1 от АПК, поради което същата се явява допустима. Поради изложените съображения, първоинстанционният съд неправилно е оставил оспорването на „ПС ГРУП“ АД без разглеждане, мотивирайки се с просрочие на жалбата. Прекратителното определение на АССГ следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение