Определение № 867 от 27.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9020/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд “Земеделие” /ДФЗ/, подадена чрез процесуалния представител главен юрисконсулт М. Панчева, против определение № 4999 от 14.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2393/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение. С това определение е оставена без разглеждане касационна жалба вх. № 3396/05.03.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ чрез процесуалния му представител юрисконсулт М. Панчева, срещу решение № 21742/30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав, и производството по адм. дело № 2393/2025 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, е прекратено в тази му част. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на оспореното определение поради неговата необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че в изпълнение на три разпореждания на съдията – докладчик по адм.дело № 2393/2025 г. административният орган е представил множество писмени доказателства за прекратяване на правомощията на заместник – изпълнителен директор на ДФЗ, издател на оспорения пред административния съд акт, конституиран като страна в първоинстанционното производство. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът - „Напоителни системи“ ЕАД, в депозиран писмен отговор чрез упълномощения адвокат Г. Гълъбова, оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. По делото е постъпила и частна жалба от „Напоителни системи“ ЕАД, чрез адвокат Г. Гълъбова, против определение № 6331 от 12.06.2025 г. постановено по адм. дело № 2393/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е оставена без разглеждане молба, вх. № 8603/19.05.2025 г. по регистъра на Върховния административен съд, подадена от „Напоителни системи“ ЕАД за изменение на определение № 4999/14.05.2025 г., постановено по адм. дело № 2393/2025 г., в частта му за разноските. Ответникът по тази частна жалба - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ не взема становище по нея. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на първа колегия, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 АПК във вр. с чл. 236 от АПК, намира, че частните жалби са допустими, като подадени в преклузивния 7-дневен срок по чл. 230 АПК, от надлежни страни и срещу подлежащи на оспорване съдебни актове. Разгледани по същество са неоснователни. По частната жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие”: Производството пред тричленния състав на ВАС е образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ срещу решение № 21742 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд – София- град, трето отделение, 62-ри състав, с което е отменено в атакуваната пред първата инстанция част, решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г. на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция на „Напоителни системи“ ЕАД в размер на 296 593.02 лева, при съответно присъждане на разноските. Като ответна страна по делото пред първата инстанция е конституиран заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, в качеството му на издател на атакувания акт. С разпореждания на съдията-докладчик по делото от 10.03.2025 г. и 27.03.2025 г., както и с протоколно определение на съдебния състав от 15.04.2025 г., образуваното по касационната жалба производство на два пъти е оставено без движение, като на подателя на касационната жалба е предоставена възможност да докаже активната си процесуална легитимация, с изричното предупреждение, че при неизпълнение на дадените указания производството ще бъде прекратено. В указаните срокове, изпълнителният директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител, е представил три броя писмени молби, в които последователно и категорично заявява, че касационната жалба е подадена от името на изпълнителния директор на ДФЗ, а не на неговия заместник, чиито делегирани правомощия подателят й счита за прекратени с избирането му за изпълнителен директор на ДФЗ с решение на Управителния съвет от 07.05.2024 г. При тези данни и съобразно приетото в т. 2 от тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по тълк. дело № 4/2019 г. на Общото събрание на съдиите /ОСС/ от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, тричленният състав на четвърто отделение на ВАС е приел, че касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е недопустима, защото именно в качеството на административен орган с нарочно делегирани правомощия, посоченият заместник - изпълнителен директор на ДФЗ е издал оспорения пред първата инстанция административен акт и на основание чл. 153, ал. 1 АПК е участвал като ответник в развилото се съдебно производство. Съдебният състав е счел, че в случая делегирането на правомощията на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, издал процесния акт за налагане на финансова корекция, не е оттеглено или прекратено, следователно подадената от делегиралия правомощията си административен орган касационна жалба е недопустима. Този извод съдът допълнително е обосновал с решения на състави на четвърто отделение на ВАС, постановени по подадени след 07.05.2024 г., именно от заместник изпълнителния директор на ДФЗ с ресор прилагане на мерките по ПРСР 2014-2020 г., касационни жалби, срещу първоинстанционни съдебни решения, с които са отменени негови решения за налагане на „Напоителни системи“ ЕАД на финансови корекции във връзка с допуснати от дружеството нарушения при възлагането на различни обособени позиции по същата обществена поръчка. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Видно от представените с молба от 10.04.2025 г. доказателства, със заповед № 03-РД/3089 от 22.08.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#1 от 25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на И. И., в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, са делегирани правомощия да взема решения, като издава административни актове по всички мерки по Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2014-2020 г., като именно във основа на делегираните й правомощия И. И. е издала оспореното пред административния съд решение № 03-РД/5859/07.12.2023 г. за частично съгласуване на обществена поръчка и налагане на финансова корекция. Същият административен орган, на основание чл. 153, ал. 1 АПК, е участвал като ответник в първоинстанционното съдебно производство, приключило с обжалваното пред касационната инстанция решение № 21742 от 30.10.2024 г., постановено по адм. дело № 4016/2024 г. по описа на Административен съд-София град, трето отделение, 62-ри състав. От съществено значение в случая е обстоятелството, че с решение по т. 4.2 от протокол № 228/07.05.2024 г. от заседание на Управителния съвет /УС/ на ДФЗ, заместник - изпълнителният директор на ДФЗ И. И. е освободена от длъжност, а видно от представената към молбата от 02.05.2025 г. заповед № 56 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, трудовото правоотношение на И. И. като заместник-изпълнителен директор на ДФЗ е прекратено. С решение по т. 4.3 от протокол № 228/07.05.2024 г. от заседание на УС на ДФЗ И. И. е избрана за изпълнителен директор на ДФЗ. При тези фактически установявания, неправилно тричленният състав на ВАС е приел, че касационната жалба на изпълнителният директор на ДФЗ е подадена от ненадлежна страна. Според тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по тълк. дело № ТР-4/2002 г. на ОС на ВАС делегирането представлява възможност, предвидена в закона, временно - за определен случай или период от време, съгласно конкретната обстановка и преценката на горестоящ административен орган, той да предостави част от правомощията си на някой от подчинените му органи. Подчиненият орган издава административни актове въз основа на това специално овластяване от органа, в чиято компетентност поначало е решаването на съответния проблем. Той не запазва за постоянно делегираното правомощие. Обикновено делегацията е продиктувана от фактическата невъзможност по-горният орган да реагира своевременно на необходимостта от издаване на множество актове на територията на по-голям район или цялата страна. В случая, именно въз основа на делегираните й правомощия, заместник-изпълнителният директор на ДФЗ И. И. е издала оспорения пред първоинстанционния съд административен акт и е участвала в образуваното пред същия съд съдебно производство като ответник, на основание чл. 153, ал. 1 АПК. След това обаче, с цитираното протоколно решение на УС на ДФЗ И. И. е била освободена от длъжността заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, а впоследствие и трудовото й правоотношение е било прекратено. Въз основа на решение по т. 4.2 от протокол № 228/07.05.2024 г. и заповед № 56 от 08.05.2024 г. са прекратени делегираните правомощия на заместник-изпълнителният директор на ДФЗ, предоставени на И. И. със заповед № 03-РД/3089/22.08.2022 г., допълнена със заповед № 03-РД/3089#/25.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ. Въпреки че няма друг, отделен, акт за прекратяване на делегацията, това следва от акта за освобождаване от длъжност на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, защото с двете заповеди за делегиране, правомощията на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ с ресор ПРСР 2014-2020 г. са предоставени конкретно на И. И. в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Когато И. И. е освободена от длъжност като заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, тя очевидно не би могла да продължи да издава актове в качеството й на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ. Прекратяване на делегирани правомощия може да стане както с издаване на нарочен акт за това, така и с акт за освобождаване от длъжност на лицето, на което са конкретно делегираните правомощия /в този смисъл определение № 9584 от 13.10.2025 г. по адм. дело № 9036/2025 г. на петчленен състав на ВАС и определение № 3301 от 28.03.2023 г. по адм. дело № 10276/2022 г. на петчленен състав на ВАС/. След прекратяване на делегираните правомощия на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ И. И., въз основа на заявеното и неоспорено с молба от 10.04.2025 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, и липсата на доказателства за обратното, се установява, че няма избрано друго лице на същата длъжност, респективно няма друг заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, на който да са делегирани правомощия да издава актове по ПРСР 2014-2020 г. При това положение компетентността е останала само на изпълнителния директор на ДФЗ И. И., от който административен орган е била подадената касационна жалба. Това е в съответствие с чл. 153, ал. 3 вр. чл. 228 АПК, уреждащ случаите на правоприемство в хода на съдебното производство. Ето защо подадената касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ не е била недопустима, както неправилно е приел тричленният състав на ВАС. Ако бъде възприета логиката на обжалваното определение, не би имало административен орган, които да има право да подаде касационна жалба, а това, освен че представлява нарушение на чл. 153, ал. 3 вр. чл. 228 АПК, би било в нарушение на принципа за равенство на страните в производствата по АПК, регламентиран в чл. 8 АПК. С оглед на изложеното не са били налице и предпоставките по чл. 215, т. 1 АПК за оставяне без разглеждане на касационната жалба и за прекратяване на образуваното съдебно производство. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на процесуалните действия по разглеждане и решаването на делото по същество. По частната жалба на „Напоителни системи“ ЕАД: С отмяна на обжалваното определение следва да бъде отменено и определение № 6331 от 12.06.2025 г. по същото адм. дело № 2393/2025 г. по описа на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е акцесорно, последица от постановяването на определение № 4999 от 14.05.2025 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 236 АПК и чл. 235, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия