Определение № 3904 от 05.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2087/2023 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. П. П. и Й. П. С. П. – и двамата малолетни, чрез тяхната майка и законен представител Р. Де Ф. С., представлявана от адв. К. против решение № 418/09.12.2022 г. гр. д. № 369/2022 г. на Окръжен съд – София (поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение № 432/15.12.2022 г. по същото дело). С последното след отмяна на решение № 18/24.02.2022 г. по гр. д. № 465/2021 г. на Районен съд – Елин Пелин, са уважени предявените от П. А. П. против А. П. П. и Й. П. С. П., чрез тяхната майка и законен представител Р. Де Ф. С. искове с правно основание чл. 439, ал. 2 ГПК като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответниците сумата 9 812. 50 лева, формирана от издръжка за периода от м. март 2019 г. до 26.08.2020 г. и от задължения на П. А. П. по изп. д. № 20201850400023 по описа на ДСИ при РС - Костинброд, образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 03.09.2015 г. по гр. д. № 5348/2013 г. на Софийски градски съд, ГО, II - ри въззивен състав и ответниците са осъдени да заплатят на ищеца разноски за две съдебни инстанции. Ответникът П. А. П. чрез адв. Ч. в отговора по чл. 287, ал.1 ГПК взема становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Преди да се произнесе по допустимостта на настоящото касационно производство и по заявените основания за допускане на обжалването, този състав на трето гражданско отделение на ВКС приема следното. Между родителите на ищците – малолетните А. П. П. и Й. П. С. П., се водят множество граждански дела, част от които са служебно известни на двама от членовете на този съдебен състав – съдиите Томов и Драгнев. Същите са взели участие в състава на ВКС, постановил определение № 160 от 05.03.2019 г. по гр. д. № 4509/2018 г. по описа на III г. о., с което не е допуснато касационното обжалване на решение № 227 от 22.06.2018 г. по гр. д. № 117/2018 г. на Окръжен съд – София за отхвърляне на предявената от П. А. П. против бившата му съпруга Р. Де Ф. С. молба по чл. 59, ал. 9 СК за изменение на предоставеното упражняване на родителските права на майката, мерките и режима на личните отношения между децата и родителите и издръжката на първите по отношение на общите на страните малолетни деца – ищци в настоящия спор, определени с влязло в сила определение от 19.02.2015 г., с което е одобрена спогодба по гр. д. № 5348/2013 г. на Софийски градски съд. В определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС е приел, че липсва основание за селекция на касационната жалба на бащата П. П., тъй като въззивният съд е съобразил в своето решение задължителните постановки на ППВС № 1 от 12.11.1974 г. относно обстоятелствата от значение при определяне и изменение на упражняване на родителските права и режима на лични отношения между дете и родител, които са релевантни и при разрешаване на въпроса налага ли това промяна и на мерките за упражняването на родителските права. В случая инстанцията по същество е намерила, че промяна в правнозначимите обстоятелства не е налице, напротив - осъществено е противоправно поведение на бащата, който в нарушение на определения му режим на лични контакти с децата ги задържа неправомерно от м. октомври 2015 г., отглеждайки ги при себе си, макар упражняването на родителските права да е предоставено на майката. Това поведение на бащата, в резултат на което е наличен синдром на родителско отчуждение и у двете деца спрямо майката съставлява правнозначимо обстоятелство, изключващо предоставянето на упражняването на родителските права на бащата, при непроменени други правнорелевантни обстоятелства в производствата по чл. 59 СК. Фактът на вземане на децата от бащата, който самоволно, без съгласието на майката в продължение на седем години фактически ги отглежда в [населено място], [община] и възпрепятства възможността на майката да ги вижда, ограничил е контактите й с тях само в негово присъствие, без възможност да ги взима при себе си и да изпълнява пълноценно предоставеното й упражняване на родителските права, е също обсъждан от състава на трето гражданско отделение на ВКС с участието на съдиите Томов и Драгнев в определението по гр. д. № 2095/2023 г. По това дело, в производство по селектиране на касационната жалба на Р. Де Ф. С. срещу решение № 438/20.12.2022 г. по гр. д. № 222/2022 г. на Окръжен съд – София, с което молбата на бащата П. П. по чл. 59, ал. 9 СК е уважена и му е предоставено упражняването на родителските права върху малолетните деца – настоящи ищци и касатори, и са разрешени обусловените от това въпроси - за лични контакти с децата и тяхната издръжка, съставът на ВКС е счел да е налице основание за отвод и се е отвел от разглеждането му. Приел е, че такова основание е вече констатирания факт на вземането на децата от бащата през 2015 г. и наличието на формирани по него правни изводи, макар и непряко. Посочил е, че въпросният факт е от значение за изхода по делото, чието разглеждане от ВКС предстои във фазата по селекция на касационната жалба, въпреки наличието и на други настъпили обстоятелства, които следва да бъдат отчетени. Фактът на вземането на децата от бащата в противоречие с установения (правомерен) режим относно предоставяне на упражняването на родителските права върху тях и произтичащите от това последици, самоволното им задържане при този родител без съгласието на майката в продължение на много години и полаганите при тези факти грижи в натура за децата от бащата (т.е. противоправното поведение на този родител) е изтъкван като релевантен за изхода и по настоящото дело – по спора по чл. 439, ал. 2 ГПК. Обсъждането на гореизложения факт и формирането на правни изводи по него, макар и непряко и не по спора, предмет на иска по чл. 439, ал. 2 ГПК, задължава съдиите Томов и Драгнев да се отведат от разглеждането му, за да се преодолее породеното основателно съмнение в тяхното безпристрастие. Като член на състава и докладчик по делото своя отвод следва да направи и съдия Владимиров. Предвид горното и на основание чл.22,ал.1,т.6 ГПК, съставът на ВКС, III г.о.