Определение № 644 от 03.08.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2913/2021 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 и чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК. Образувано е по молба на И. С. К. за отмяна и за спиране изпълнението на влязлото в сила решение № 2695/16.03.2016г. по гр. дело № 16840/2013г. на СРС, 84 състав в частта му, с която е разрешен спор по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59 СК, като е постановено следното: упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете на страните И. И. К. е предоставено на майката М. Г. Б. (ответница по молбата за отмяна), определен е режим на лични отношения между бащата (молител) и детето, местоживеенето на детето е определено при майката и молителят е осъден да заплаща издръжка на детето в размер на 120 лв.. Ответницата по молбата за отмяна М. Г. Б. подава писмен отговор, в който излага становище за процесуална недопустимост на молбата за отмяна, а при условията на евентуалност - за неоснователност на същата. Претендира сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски. Настоящият съдебен състав извърши служебна проверка на допустимостта на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, след което намира същата, както и искането за спиране изпълнението на влязлото в сила решение, за недопустими. Съгласно задължителните указания, дадени с т. 4 ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС, влезлите в сила съдебни решения, 1 постановени в производство по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на глава Х. ГПК. В случая решението, чиято отмяна се иска, е такова, тъй като е постановено в производство по спорна съдебна администрация по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59 СК - по спор между страните относно упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични отношения и издръжката на тяхното малолетно дете (в този смисъл са и разясненията в мотивите към същата т. 4 от горепосоченото тълкувателно решение). Предвид недопустимостта на основното искане за отмяна на влязлото в сила решение, процесуално недопустимо е и имащото несамостоятелен характер искане по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК за спиране изпълнението на същото до постановяване на решение по молбата за отмяна. Друго тълкуване на закона не се налага в конкретния случай и при служебната преценка относно закрилата интересите на детето. Същите не могат да бъдат накърнени в случая, тъй като молителят разполага с възможност да сезира първоинстанционния съд с ново искане по чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59 СК, с оглед твърдяните от него нови (новооткрити) обстоятелства (в този смисъл също са разясненията в мотивите към т. 4 ТР № 7/31.07.2017г. по тълк. д. № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС). В това ново производство той може да поиска и постановяване на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 СК. Отмяната на процесното решение по реда на Глава Х. ГПК не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката на съда по целесъобразност. Ето защо молбата за отмяна на влязлото в сила решение, съдържаща искане за спирането му по чл. 309, ал. 1, изр. 2 ГПК, следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима, а образуваното по нея производство по делото следва да бъде прекратено. С оглед изхода на настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 4 ГПК, ответницата по молбата има право на направените съдебно-деловодни разноски, но по делото липсват доказателства за сторени такива, вкл. за адвокатско възнаграждение, поради което разноски не се присъждат. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение