Определение № 2978 от 11.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3187/2023 г.

ВКСII гражданско отделение11.10.2023 г.докладчик Веселка Марева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 261 от 04.05.2023г. по ч.гр.д. № 153/2023г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставена без разглеждане частната жалба на„Калипсо ДВ“ ЕООД срещу определение № 53 от 06.01.2023г. по гр.д. № 676/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 261 от 04.05.2023 г. по в. ч. гр. д. № 153/2023 г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е потвърдено прекратяване на производството по гр.д. № 676/2022г. на Варненски окръжен съд. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.274, ал.2 и ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Калипсо ДВ“ ЕООД, ЕИК 103945556, против определение № 261 от 04.05.2023г. по ч.гр. д. № 153/2023г. на Варненски апелативен съд. Определението съдържа два диспозитива. С първият е оставена без разглеждане частната жалба на дружеството срещу определение № 53 от 06.01.2023г. по гр.д. № 676/2022г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено без уважение искане по чл. 214 ГПК за изменение на иска, а с вторият е потвърдено горепосоченото определение в частта за прекратяване на производството по делото. Жалбоподателят обжалва определението и в двете му части. Намира го за неправилно - незаконосъобразно и необосновано. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване сочи основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по правните въпроси: 1/ подлежи ли на обжалване определението по чл. 214 ГПК когато има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК; 2/ ако по време на процеса по установителен иск за собственост върху сграда тя бъде разрушена, налице ли е правен интерес у ищеца да измени иска като претендира установяване право на строеж в своя полза, а не право на собственост; представлява ли това предявяване на нов иск или е допустимо изменение на иска, след като не се изменя петитума на иска. Ответникът по частните жалби „СПА“ ЕООД, ЕИК 148027093, ги намира за неоснователни. При преценка допустимостта на частната жалба настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІ г.о. намира, че тя е подадена в срок от легитимирано лице. Частната жалба срещу определението, с което оставена без разглеждане частната жалба срещу недопуснатото изменение на иска, подлежи на разглеждане по чл. 274, ал.2 ГПК, а частната жалба, срещу определението, с което се потвърждава прекратяването на производството, подлежи на разглеждане по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК при наличие на предпоставките на чл. 280, ал.1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Производството пред първоинстанционния съд е по установителен иск за собственост на „Калипсо ДВ“ЕООД против „СПА“ ЕООД относно промишлена сграда с идентификатор № 10135.4510.789.1 по КККР на гр. Варна, с адрес: бул. "Владимир Варненчик" № 281. Ответникът е възразил в отговора на исковата молба, че сградата не съществува понастоящем, тъй като е разрушена. От страна на ищеца е предприето изменение на иска чрез изменение на петитума - да се установи, че в негова полза съществува право на строеж за изграждане на тази промишлена сграда. С определение № 53 от 06.01.2023г. по гр.д. № 676/2022г. Варненски окръжен съд е приел, че не може да бъде допуснато исканото изменение, тъй като с него се въвеждат както нови фактически твърдения, така и нов петитум, което съставлява предявяване на нов иск. Поради това е оставил без уважение искането за изменение на иска. Наред с това е прекратил производството по установителния иск за собственост предвид несъществуването на сградата, предмет на спора. Варненски апелативен съд със сега обжалваното определение е приел, че частната жалба срещу определението, с което не се уважава искането за изменение на иска, е недопустима. Посочил е, че определението по чл.214 ГПК не е сред посочените в чл.274, ал.1, т.2 ГПК - законът не предвижда изрично неговото обжалване. Затова е оставил жалбата в тази част без разглеждане. Определението на първата инстанция за прекратяване на производството по делото въззивният съд е потвърдил по съображения, че след като сградата, предмет на установителния иск не съществува, то ищецът няма правен интерес от водене на този иск. По частната жалба по чл. 274, ал.2 ГПК. Следва да бъде споделен изводът на Варненски апелативен съд, че определението, с което не се допуска изменение на иска, извън хипотезата, посочена в т.7б на Тълкувателно решение № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС (когато е отхвърлено искане за увеличаване цената на иск, който не е предявен като частичен), не подлежи на обжалване. Определението по чл. 214 ГПК по принцип не е преграждащо (с изключение горепосочената хипотеза) и затова не е налице хипотезата на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК. Неговото обжалване не е изрично предвидено в закона и затова не попада и в хипотезата на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. В настоящия случай неуважаването на молбата за изменение на иска няма преграждащ характер, тъй като за ищеца стои възможността за предяви нов иск съобразен с новите фактически обстоятелства. Поради това правилно въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата срещу недопуснатото изменение на иска. Това определение следва да бъде потвърдено. По частната жалба по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Първият повдигнат правен въпрос е за обжалваемостта на определението по чл. 214 ГПК в случаите когато то има характер на преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Този въпрос има отношение към предходната жалба и беше разяснен по-горе. Той не е определящ за извършеното от съда прекратяване на производството по предявения иск. Вторият поставен въпрос отново е свързан с поисканото от ищеца изменение на иска - дали при разрушаване на сградата, предмет на иска за собственост, е налице правен интерес за ищеца да установи, че е носител на правото на строеж за тази сграда. Въпросът не е разрешаван от съда и не е релевантен за предприетото прекратяване на делото по иска за несъществуващата сграда. Съдът не е отрекъл правния интерес на ищеца да установява, че притежава право на строеж, а е прекратил производството по иска за собственост поради погиване на вещта, предмет на спора. Извършеното от първоинстанционния съд прекратяване на делото, потвърдено от въззивния съд, е в съответствие с практиката на Върховния касационен съд за подобни случаи. Приема се, че вещният иск за собственост предполага, че вещта реално съществува и ищецът няма интерес от иск за собственост на вещ, която е погинала или е разрушена - виж Определение № 64 от 10.02.2014 год. на ВКС по ч. гр. д. № 216/2014 год., I г. о. Предвид изложеното касационно обжалване на определението, с което се потвърждава прекратяването на делото, не може да бъде допуснато. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Цитирани разпоредби

8