Определение № 3133 от 20.10.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3675/2023 г.

Производството по чл. 307 ГПК. Делото е образувано по молба, подадена от О. С. С. за отмяна на влязлото в сила решение № 964 от 27.02.2023 г. по в.гр.д. № 15138/2021 Г. на Софийски градски съд и потвърденото с него решение № 20199589 от 18.10. 2021 г. по гр.д. № 15602/2020 г. на Софийски районен съд, 151-ви състав, с което е отхвърлен предявеният от О. С. С. против Р. Д. Д. иск с правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на клеветнически твърдения, осъществени от нея на 17.03.2015 г., 03.05.2019 г. и 06.11.2019 г. Молителят се позовава на основанието по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК, като твърди, че Р. Д. е потвърждавала с писмени декларации в досъдебното производство и при устни изявления пред съдебни състави на Софийски районен съд неистини, заблуждавайки органи на властта за събития, които не са се осъществили действително. Поддържа, че това обстоятелство е установено със сила на пресъдено нещо с решение № 188941 от 09.08.2019 г. на Софийски районен съд, 155-ти състав, в което било посочено, че съдът не е възприел показанията на Р. Д., която като свидетел е заявила пред съда, че „ Видяла ищцата /И. М./ на 12.02.2015 г. сутринта и след 16 часа същия ден, като следобед ищцата била разтреперана, разплакана,държала си главата, имала болки в главата, и й се гадело, както и че от ищцата разбрала, че последната била ударена с юмрук от мъж, който бил страна по делото, били заедно в съдебната зала, а на излизане мъжът я нападнал и ударил с юмрук“. Ответницата по молбата за отмяна не е взела становище. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Отмяна на влязло в сила съдебно решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК се допуска ако по надлежния съдебен ред се установи неистинност на документ, на показания на свидетел, на заключение на вещо лице, върху които е основано решението, или престъпно действие на страната, на нейния представител, на член от състава на съда или на връчител във връзка с решаването на делото. Посоченият в разпоредбата надлежен ред изисква твърдените престъпни обстоятелства да са били установени с влязла в сила присъда, респ. със споразумение по НПК, или със съдебно решение по чл. 124, ал. 5 от ГПК, ако наказателното преследване не може да бъде реализирано. Молителят твърди, че в хода на извършена проверка от СДВР и като свидетел по гр.д. № 32431/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 155-ти състав Р. Д. е дала показания за нанесен молителя на 12.02.2015 г. побой на ищцата по това дело И. М., които са неверни, тъй като Д. не е била очевидец на събитията, но не представя доказателства твърдяната неистинност на показанията на свидетелката да е била установена по надлежния съдебен ред, както изисква разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК. Разбирането на касатора, че неистинността на тези показания е била установена със сила на пресъдено нещо с решението по гр.д. № 32431/2017 г. на Софийски районен съд, в мотивите на което съдът е посочил, че не възприема показанията на св. Д. поради това, че са изолирани и се базират единствено на съобщеното й от ищцата М., е правно необосновано. Мотивите на съдебното решение не се ползват със сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползва само решението по спорното материално право, въведено като предмет на делото с основанието и петитума на иска. В този смисъл обстоятелството, че съдът не е дал вяра на показанията на св. Д., не удовлетворява изискването на чл. 303, ал.1, т.2 ГПК за надлежно установяване неистиността на показанията на свидетелката. Съгласно задължителните указания на т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, молба за отмяна, която не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по смисъла на чл. 303, ал. 1 ГПК и чл. 304 ГПК, е недопустима. В случая, при липса на влязла в сила присъда или влязло в сила решение по чл. 124, ал.5 ГПК за установяване неистинност на показанията на ответницата Д., молбата за отмяна на соченото основание по чл. 303, ал.1, т.2 ГПК следва да се остави без разглеждане. Водим от гореизложеното съдът