Определение № 4450 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3576/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на М. В. К., чрез процесуален представител, срещу Определение № 755/19.02.2026г., постановено по адм. дело № 40/2026г., на Административен съд – Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата и срещу мълчалив отказ на орган по приходите по искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № И000252/26.-09.2025г. на орган по приходите при Община Несебър, мълчаливо потвърдено с от Кмета на Община Несебър по жалба вх. № Ж-МДТ-3463/10.10.2025г. и е прекратено производството по делото. В частната жалба се сочи неправилност на съдебния акт, като се навеждат доводи за наличие на мълчалив отказ за произнасяне по подадено искане за възстановяване на надвнесена сума за платен местен данък. Сочи се, че писмото въз основа на което съдът е оставил искането без разглеждане не е административен акт и с него само се уведомява страната, че има право на възстановяване, но това писмо не е било съобщено на частната жалбоподателка, а и органа следва да издаде акт независимо дали признава искането или го смята за неоснователно. Моли се за отмяната на определението на АС – Стара Загора и връщане на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по спора. Претендират се разноски. Ответникът по частната жалба – Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Несебър, чрез процесуален представител в писмен отговор счита жалбата за неоснователна по изложени в нея доводи. Моли за оставяне на определението в сила. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира, че частната жалба срещу определението е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в преклузивния срок по чл. 230 от АПК срещу подлежащо на оспорване определение съгласно чл. 229, ал. 1, т. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна, поради следните съображения: На 29.08.2025г. М. К. е подала до отдел „местни данъци и такси“ при Община Несебър искане за прихващане и/или възстановяване с вх. № 252. След като в указания срок в чл. 129, ал. 3 от ДОПК жалбоподателката не е получила акт, тя е депозирала жалба срещу мълчаливия отказ до Кмета на Община Несебър с вх. № Ж-МДТ-3463/10.10.2025г. и след изтичане на срока за произнасяне и липсата на такова е депозирала жалба до Административен съд Пловдив срещу мълчалив отказ на орган по приходите за издаване на акт за възстановяване на надвнесена сума за ДНИ. Установено е още, че с писмо изх. № Ж-МДТ-3389/07.10.2025г. Началник отдел“МДТ“ при Община Несебър е уведомил лицето, че се касае за възстановяване на по-голяма сума от търсената и, че следва лицето да подаде ново искане за прихващане и/или възстановяване. При тази фактическа установеност АС – Стара Загора е приел, че органа по приходите при Община Несебър се е произнесъл по подаденото заявление на К. в срок, като е приел, че и се дължи възстановяване на сумата, което не води до извод за наличие на мълчалив отказ. Според съда е налице благоприятен за жалбоподателката акт, с който се удовлетворява искането и изцяло и за нея липсва правен интерес от оспорването му. Определението е неправилно. Регламентацията на прихващането и възстановяването по ДОПК е отклонение от общите правила на данъчно-осигурителния контрол, което следва от систематичното й място в дял втори на кодекса. Чл. 128 ДОПК дефинира подлежащите на прихващане суми, а чл. 129 - процесуалните правила за прихващането и възстановяването. По силата на чл. 129, ал. 2 след постъпило искане за прихващане или възстановяване компетентният орган по приходите извършва преценка дали да възложи ревизия (чл. 110, ал. 2 ДОПК) или проверка (чл. 110, ал. 3 ДОПК.) В първата хипотеза относно формата на акта за приключването й ще е приложима нормата на чл. 120 ДОПК, а във втория – тази на чл. 129, ал. 3 ДОПК. Според редакцията на чл. 129, ал. 3 ДОПК актът за прихващане или възстановяване се издава 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. В конкретния случай се установява, че искането за прихващане и/или възстановяване е подадено по електронен път на 29.08.2025г. и с оглед разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК органа по приходите е имал 30-дневен срок за произнасяне т.е. до 29.09.2025г., като до този период липсва изрично произнасяне на органа. На второ място следва да се посочи, че неправилно съдът е възприел изпратеното до жалбоподателката писмо с изх. № Ж-МДТ-3389/07.10.2025г., като благоприятен за нея акт т.е. за изричен такъв с който да е удовлетворено отправеното до органа по приходите искане, тъй като това писмо не представлява административен акт, а има само уведомителен характер. С него органа по приходите съобщава на К., че има надвнесена сума, за което следва да подаде ново искане, но липсва разпоредителна част в която да е извършено възстановяване или да е отказано такова. Вярно е, че ДОПК не съдържа задължителни реквизити на които следва да отговаря АПВ, но изрично задължава съответния орган по приходите да се произнесе с акт с който или удовлетворява отправеното до него искане или мотивирано го отхвърля. Задължително обаче в акта за прихващане или възстановяване следва да се съдържа разпоредителна част, в която да се определят правата или задълженията, начинът и срока на изпълнение. Видно е, че писмото не съдържа разпоредителна част, а посочването, че сумата е по-голяма от претендираната не пречи на органа да издаде акт с оглед нормата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. Предвид горните съображения настоящият касационен състав приема, че правилно АС - Стара Загора е сезиран със спор с ясно дефиниран предмет – оспорване на мълчалив отказ по подадено искане за възстановяване на надвнесена сума за ДНИ и е следвало да разгледа мълчаливия отказ, а не да възприема наличие на акт, който не съдържа реквизитите на такъв, с който претенцията на жалбоподателката би била удовлетворена. Обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на първостепенния съд за продължаване на производствените действия по разглеждане на жалбата.