Определение № 300 от 28.05.2021 г. на ВКС по т. д. № 1145/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Б. А., в качеството й на майка и законен представител на малолетния касатор А. А. А., чрез процесуален пълномощник, против решение № 11 от 22.01.2020 г., постановено по в.гр.д. № 333/2019 г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 175/11.10.2019 г. по гр.д. № 36/2019 г. на РС – Попово. С първоинстанционното решение е отхвърлен искът на касатора срещу ЗД БУЛ ИНС АД за заплащане на застрахователно обезщетение в размер на 6 500 лв. за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от причинените му телесни увреждания вследствие на ПТП от 20.08.2018 г., ведно със законната лихва от посочената дата, на основание чл.432 КЗ. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно и се моли за отмяната му на основанията по чл.281 т.3 ГПК, с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски, т.к. е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано /въззивният съд не е допуснал повторна експертиза, въпреки наличието на предпоставки за това, незаконосъобразно и необосновано е преценил, че водачът е извършил спасителна маневра, която го освобождава от отговорност, произнесъл се е при неизяснена фактическа обстановка и без да отчете допуснатите от водача нарушения на правилата за движение по пътищата и пр./. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване са поставени следните въпроси, като разрешени от въззивния съд в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК: налице ли са условията да се приеме поведението на водача за правомерна „спасителна маневра“; налице ли са особени правила, когато има риск от увреждане на друг участник в движението, когато другият участник е по-уязвима категория лице – дете; следва ли въззивният съд да допусне изслушване на повторна експертиза, при своевременно оспорване на експертното заключение и при наличие на неизяснена фактическа обстановка. Против касационната жалба не е постъпил писмен отговор в срока по чл.287 ал.1 ГПК. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения преклузивен срок, срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе в обжалвания смисъл, съставът на въззивния съд от фактическа страна е приел, че страните не спорят по допустимостта на иска и отказа на застрахователя да изплати обезщетение на пострадалия ищец, въпреки наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ – полица BG/02/118000905003, валидна до 27.03.2019 г., издадена от ЗД "БУЛ ИНС" АД, относно управлението на лек автомобил Ситроен „Ц-4" с рег. [рег.номер на МПС]. Приел е, че ПТП с участието на посочения автомобил, управляван от В. М. А. – разпитан по делото като свидетел, е станало на 20.08.2018 г., при слънчево време и при съобразена с ограничението в населеното място скорост. Към центъра на селото, вдясно на тротоара, водачът забелязал голяма група възрастни хора. Като ги приближил, на 30-40 м., с периферното си зрение видял дете, което внезапно се „изстреляло“ да пресече платното. Моментално предприел спасителна маневра вляво, за да избегне удара и натиснал спирачките, но детето се ударило в огледалото на колата, вследствие на което огледалото било повредено, а детето имало рана по главата. Инцидентът се е случил на 5-6 м. преди пешеходната пътека и детето е било само. След това водачът закарал детето в лечебницата в [населено място], където му била оказана първа медицинска помощ, а по-късно детето било откарано за лечение в [населено място]. След като случаят бил регистриран в болницата, пристигнали служители на КАТ, които проверили документите на водача и го тествали за алкохол. Срещу свидетеля бил съставен АУАН, а впоследствие било издадено НП за движение с несъобразена скорост. Същото не е обжалвано от св. А. и той е заплатил наложената му глоба. Въз основа на свидетелските показания на водача и дядото на детето съдът е приел, че няма данни последното да е падало, да е било влачено от колата, няма рани и охлузвания на други места, освен на челото и бузата, в този смисъл са и писмените доказателства от престоя на детето в болницата. Подобен е и механизмът на ПТП, установен от назначената автотехническа експертиза. Според заключението на вещото лице, водачът се е движил с допустима скорост и същата е била не повече от 50 км/ч, при слънчево време, светло, нормално за деня, сухо асфалтово покритие, лек наклон по посока на движението, прав участък, представляващ улица от селото с тротоари и налична хоризонтална и вертикална маркировка. Контактът при произшествието е бил на 4,3 метра от тротоара вдясно, по посоката на движение на автомобила, на около 2 метра преди пешеходната пътека. Сблъсъкът е бил неизбежен. Водачът е направил спасителна маневра вляво, за да избегне челен удар, което е удължило спирачния му път, но е спасило детето от по-сериозни увреждания. Вещото лице е категорично в заключението си, че към момента на удара, автомобилът е бил спрял, т.к. автомобилът и детето се удрят почти под прав ъгъл /ако автомобилът не е бил в покой, предвид постъпателното му движение, той би увлякъл тялото и то е щяло да падне на земята и да има охлузвания и по други части/. При така установените факти, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставките за реализиране на отговорността на прекия причинител на вредата, а отговорността на застрахователя произтича именно от тази на делинквента. Посочил е, че водачът на лекия автомобил се е движил със скорост не по-голяма от 50 км/ч, каквато е и максимално разрешената за населено място. Било лятно време, слънчево, при ясна видимост, нищо не е налагало водачът да съобразява скорост на движение по този път, която да много ниска. Макар срещу водача на л.а. да е издадено НП за нарушение по чл.20 ал.2 ЗДвП, този официален диспозитивен документ не обвързва съда по въпросите относно авторството на деянието, противоправността му и вината на дееца, както това е предвидено за влязлата в сила присъда на наказателен съд, по силата на чл. 300 от ГПК. Съдът се е основал на собствената си дългогодишна практика, според която при подобни произшествия масово се съставят актове на водачите, без да се изяснява точният механизъм на инцидента. Събраната от полицията информация се основава на нарушено местопроизшествие, а това се дължи на необходимостта да се окаже първа помощ на детето. Съдът е приел, че необжалването на глобата и постановлението не представлява някакъв вид признание на вина, а и доказателствата по делото говорят, че няма нарушение на правилата за движение от страна на водача. В създалата се ситуация на опасност за движението, водачът е видял детето, веднага е предприел спасителна маневра и в същото време е спрял автомобила. Именно тези действия са причина да няма по-сериозни увреждания и последствия за здравето на детето. Причина за инцидента е поведението на детето и това, че то за кратко е било изпуснато от надзора на близките си и е излязло само на улицата. Действително то е пресякло улицата в непосредствена близост до пешеходната пътека, но е видно, че ако е било на нея, удар нямаше да има, защото автомобилът е спрял преди това. Отделно от това детето е пресякло внезапно, тичало е и не се е огледало дали по улицата има движещи се автомобили. Всички задължения на пешеходците в това отношение са били нарушени и отговорността е на родителите и лицата, под чийто надзор е било детето. По тези съображения съдът не е установил противоправно поведение на водача на автомобила и причинна връзка между неговото поведение и пътното произшествие. Настоящият съдебен състав намира, че въпросите на касатора, макар и непрецизно зададени, са обусловили решаващата правна воля на съда. Касационно обжалване следва да се допусне по първия въпрос, уточнен, съобразно правомощията на касационната инстанция, както следва: относно условията, при които поведението на водача при ПТП може да се квалифицира като правомерна спасителна маневра; за проверка на съответствието между вложения от въззивния съд смисъл в това понятие и указанията, обективирани в ТР № 106 от 31.10.1983 г. по н.д.№ 90/1982 г. на ОСНК на ВС. По останалите въпроси съдът ще вземе отношение при постановяване на решението си. Касаторът не следва да внася предварително държавна такса – същият е освободен от внасянето на такава с определение на РС – Попово по чл.83 ал.2 ГПК. Така мотивиран, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение