Решение № 2205 от 25.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7004/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. А. Ц., чрез адв. П. Гьоров против Решение № 2019 от 9.05.2025 г., постановено по адм. дело № 920/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Пазарджик с писмен отговор на касационната жалба намира същата за неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Пазарджик е Решение № 9001-40-696#3/2.11.2023г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което на основание чл. 117 ал. 3 КСО е отхвърлена жалбата на Е. А. Ц. срещу Разпореждане №122-00-480-6 от 15.09.2023г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което жалбоподателката е задължена да възстанови недобросъвестно получено парично обезщетение за безработица. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел за установено следното: Касаторът в настоящото производство Е. А. Ц. е подала заявление с вх. № 122-00-480/12.03.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е декларирала, че последното ѝ трудово правоотношение в Ирландия е прекратено на 4.03.2020 г. поради „изтичане срока на договора“. Представила е СЕД U002, декларации по Регламент (ЕО) № 883/2004 и други документи, но не е представила акт от работодателя за прекратяване на правоотношението. Със СЕД U001 и U003 е изискана информация от Ирландия, поради което производството е спряно с разпореждане № 122-00-480-1/20.03.2020 г. (чл. 54г, ал. 4 КСО). На 20.08.2020 г. са получени СЕД U002 и U004, удостоверяващи заетост от 06.12.2019 г. до 04.03.2020 г., причина „изтичане срока на договора“ и доход 1 818 евро месечно. Производството е възобновено с разпореждане № 122-00-480-2/20.08.2020 г., а с разпореждане № 122-00-480-3/01.09.2020 г. е отпуснато обезщетение за периода 05.03.2020 г. – 04.07.2020 г. в размер на 74,29 лв. дневно. При последващ контрол и след непредставяне на документ за прекратяване от страна на жалбоподателката, от работодателя „Keelings Softfruits UC“ е изискана информация. На 3.08.2023 г. е получен отговор, че Е. А. Ц. е работила на „permanent“ (постоянен) договор и е напуснала по собствена инициатива преди края на договора. Изискана е повторна проверка, като на 9.08.2023 г. със СЕД U002 № 710538 и Н002 № 710540 е потвърдена причината за прекратяване – „напускане на служителя“. Въз основа на тези данни с разпореждане № 122-00-480-5/14.09.2023 г. (чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО) е отменено първоначалното отпускане на обезщетението, като това разпореждане не е обжалвано и е влязло в сила. Поради неоснователно получени суми е издадено разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г., с което Е. А. Ц. е задължена да възстанови 5 353,78 лв. главница и 1 703,94 лв. лихва за периода 5.03.2020 г. – 4.07.2020 г. С решение № 9001-40-696#3/02.11.2023 г. директорът на ТП на НОИ – Пазарджик е потвърдил разпореждането, приемайки че жалбоподателката е декларирала невярна причина за прекратяване („изтичане срока на договора“), въпреки че е била наясно, че е напуснала по собствена инициатива, поради което е получила недобросъвестно обезщетение в по-висок размер. В съдебната фаза отново са изискани трудов договор и акт за прекратяване от ирландския работодател, но такива не са представени. В повторните отговори отново е посочено, че договорът е „permanent“ (постоянен), като е налице неточност в един от преводите. По указания на съда, след като процесуалният представител на жалбоподателката е заявил, че същата не разполага с трудовия договор от последната си заетост в Ирландия, както и с акт за прекратяване на трудовото правоотношение, адмнистративният орган неколкократно е изискал от ирландския работодател да представи за нуждите на съдебното дело трудовото досие – трудов договор, евентуално допълнителни споразумения и акта за прекратяване на трудовото правоотношение. Нито един от изисканите документи не е представен, а като отговор на последно отправената молба отново се посочва, че жалбоподателката е била наета на работа в Keelings Retail като общ оперативен работник на постоянен договор, като е работила между 6.12.2019 г. и 4.03.2020 г. на постоянен договор. Въз основа на направените фактически констатации, Административен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че оспореното решение № 9001-40-696#3/02.11.2023 г. е издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 1 КСО – директора на ТП на НОИ – Пазарджик, в писмена форма и с мотиви съгласно чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът е достигнал до извода, че решение № 9001-40-696#3/02.11.2023 г. и потвърденото с него разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г. са материално законосъобразни, издадени при правилно прилагане на закона, поради което жалбата като неоснователна подлежи на отхвърляне. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е преценил, че административният орган правилно е установил наличие на основанието на чл. 54ж, ал. 3 вр. чл. 114, ал. 1 КСО и е разпоредил Ц. да възстанови недобросъвестно получено обезщетение за безработица за периода 5.03.2020 г. – 4.07.2020 г. в размер на 5 353,78 лв. и 1 703,94 лв. лихва по чл. 113 КСО. Посочил е, че съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми подлежат на възстановяване, а по ал. 2, т. 2 добросъвестно получените не се възстановяват, освен в изрично посочените случаи, като добросъвестността се предполага до доказване на противното, а доказателствената тежест лежи върху административния орган. Въз основа на извършените фактически установявания – за първоначално отпуснато обезщетение въз основа на СЕД U002 с посочена причина „изтичане срока на договора“ и впоследствие, с оглед новополучена информация и СЕД U002 № 710538 и Н002 № 710540 от работодателя за наличие на постоянен договор и прекратяване на правоотношението поради „напускане на служителя“ – издаване на разпореждане № 122-00-480-5/14.09.2023 г. (чл. 54ж, ал. 2, т. 1 КСО) за отмяна на първоначалното отпускане и определяне на обезщетението в минимален размер по чл. 54б, ал. 3 КСО (9 лв. дневно), съдът е достигнал до извод, че това разпореждане е влязло в сила и представлява стабилен административен акт. Приел е също, че изключението по чл. 54б, ал. 3 КСО (минимално обезщетение при прекратяване по инициатива на работника) не противоречи на чл. 62, § 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. Посочил е, че причината за прекратяване е релевантна за размера на обезщетението, като съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ към заявлението следва да се приложи акт за прекратяване, какъвто жалбоподателката не е представила. Съдът е приел за доказано, че към момента на заявяване и получаване на обезщетението Ц. е знаела, че договорът ѝ е постоянен и не може да бъде прекратен поради „изтичане на срок“, поради което е действала недобросъвестно. При тези констатации съдът е извел крайния извод за наличие на предпоставките на чл. 114, ал. 1 КСО за възстановяване на получените суми и съответно за неоснователност на жалбата срещу решение № 9001-40-696#3/02.11.2023 г. и потвърденото с него разпореждане № 122-00-480-6/15.09.2023 г. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица (ПОБ) за срок 4 месеца. Причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий при определяне размера на ПОБ. Легално определение на понятието "недобросъвестност" при получаване на осигурителни плащания в КСО няма, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право да ги получи. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на лицето /в случая жалбоподателката/ е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Съгласно чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, към заявлението за отпускане на ПОБ се прилага акт за прекратяване на правоотношението. Ц. не е представила такъв пред ТП на НОИ – Пазарджик, а впоследствие е представила документ U1, с посочена причина за прекратяването – „изтичане срока на договора“. Административен съд – Пазарджик правилно е посочил, че в тежест на жалбоподателката е да установи причината за прекратяване на трудовото правоотношение и да представи доказателства, което тя не е изпълнила. Нещо повече, от служебно събраните факти по делото безспорно се установява, че както към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, Ц. е знаела и съзнавала, че трудовото й правоотношение с работодателя “ Keelings” е е безсрочно. В този смисъл, няма как да се приемат за истинни доводите й, че процесният договор е сключен за определен срок. Следва да се сподели мотивът на първоинстанционния съд, че изключението по чл. 54б, ал. 3 от КСО предвижда именно възможността за предоставяне на обезщетение за безработица на лица останали без работа по независещи от тях причини, а не на такива, които сами, по тяхно усмотрение са се лишили от възможността да получават трудови доходи. Неоснователно е възражението на касатора за необоснованост на съдебния акт. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са допуснати от решаващия съд, доколкото фактическата обстановка е подведена под вярната правна квалификация и формираните правни изводи се основават изцяло на правилната преценка на съвкупността от събраните доказателства по делото. Предвид изхода на спора, основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски за настоящата инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 143, ал. 3 АПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евро цента). По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че оспореното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: