Определение № 410 от 26.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1783/2017 г.

Постъпила е молба с вх.№ 8807 от 12.10.2018г. от В. Д. В., ответник по делото, чрез процесуалния представител адвокат Д., с искане да бъде допълнено определение № 296 от 25.09.2018г. по гр.д.№ 1783/2017г. като бъде осъден А. Й. Я. да му заплати сумата от 200лв., на основание чл.78 ал.3 ГПК, разноски за адвокатско възнаграждение в производството по поправка на явна фактическа грешка, приключило с определение № 296. За направеното искане са уведомени другите страни. Постъпило е становище от А. Й. Я., чрез процесуалният представител адвокат М., което е за неоснователност на искането, поради следните обстоятелства: Касае се до спомагателно производство,във връзка с вече приключило производство за разноски, в което разноски не могат да се присъждат, освен това същите не са реално заплатени и за тях не е представен списък. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед постъпилата молба, след преценка на материалите по делото, преценявайки, че не е необходимо разглеждането й в открито съдебно заседание, намира следното: ВКС, след като е допуснал касационно обжалване, се е произнесъл по реда на чл.290 ГПК с решение № 35 от 12.04.2018г. Впоследствие, след като е бил сезиран с искане по чл.248 ГПК, е постановил допълнително решение № 225 от 4.07.2018г., с което окончателно е присъдил направените по делото разноски, определени съобразно наличните по делото доказателства за реалното им извършване и крайният изход от спора. Последвала е молба с вх.№ 7288 от 2.08.2018г. за изменение на допълнително решение № 225 от 4.07.2018г. поради допусната грешка в изчисленията, която пред вид наличието на вече постановен акт по чл.248 ГПК, настоящият съдебен състав е квалифицирал като такава по чл.247 ГПК за поправка на допусната очевидна фактическа грешка. Същата е оставена без уважение с определение № 296 от 25.09.2018г. С настоящата молба с вх.№ 8807 от 12.10.2018г. се иска изменение на постановеното определение № 296. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение от 200лв., съгласно представен списък /на стр.104/ и приложен договор за правна защита и съдействие от 24.08.2018г., в който е посочено, че същите са заплатени в брой за „изготвяне на отговор на молба с вх.№ 7288 от 2.08.2018г. по гр.д.№ 1783/17г. на ІІІ г.о. ВКС и защита в производство по поправка на Я. в решението”. Съобразно така изложените факти, настоящият съдебен състав намира искането за неоснователно. Установените като реално направени разноски, които молителят претендира са направени във връзка с производство по чл.248 ГПК /Поправката на явна фактическа грешка, по която съдът се е произнесъл е относно постановен акт по чл.248 ГПК/. Съгласно установената практика /вж. например определения по ч.гр.д.№ 1847/2016г. на ІІ г.о., по ч.гр.д.№ 696/2014г. на ІІІ г.о./ производството по чл.248 от ГПК има несамостоятелен характер, поради което в него не се носи отговорност за разноски. За производството по чл.248 ГПК разноски не се дължат, защото е продължение на съдопроизводството по конкретно дело и не може самостоятелно да породи ново задължение за страната. Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Върховен касационен съд