Определение № 240 от 22.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2948/2014 г.

Подадена е молба от [фирма], [населено място] за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 412 от 09.07.2015 г. в частта за разноските, като в полза на банката бъде присъдено дължимото за касационното производство юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 19 556 лв. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид изложеното в молбата и данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – същата е частично основателна. Ответникът по касационната жалба [фирма], [населено място] е направил своевременно искане за присъждане на разноски, което се съдържа в депозирания от него отговор от 12.09.2014 г. Поради това и с оглед изхода на делото, както и предвид обстоятелството, че процесуалното представителство на ответната банка е осъществявано от юрисконсулт, молбата за присъждане на разноски е основателна. Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото на ответника юрисконсултско възнаграждение възлиза на посочената в молбата сума – 19 556 лв. Доколкото, обаче, в случая производството по делото е приключило с недопускане на касационното обжалване, т. е. осъщественото от юрисконсулта на банката процесуално представителство не включва явяване в съдебно заседание, на основание чл. 9, ал. 3 от цитираната наредба, на ответника по делото следва да бъдат присъдени само 75% от посочената сума. Ето защо, подадената молба по чл. 248 ГПК е основателна за сумата 14 667 лв., като за разликата до пълния размер на претендираните разноски – същата следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 248 ГПК, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение