Определение № 205 от 28.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 790/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2, във връзка с чл.83, ал.2 ГПК. С определение 115/20.02.2013 г. по настоящото дело е върната частна жалба, вх.№891/29.01.2013 г., подадена от С. Г. Б. от [населено място], чрез адв. Е. М.. Срещу посоченото определение е подадена частна жалба, вх.№2587/11.3.2013 г., с която се иска и освобождаване на частната жалбоподателка от внасяне на държавна такса. С молба, вх.№3083/25.3.2013 г., частната жалбоподателка е представила декларация за материално и гражданско състояние във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК. Предвид представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК от 20.3.2013 г. съдът намира, че са налице основания за освобождаване на частната жалбоподателка от внасяне на държавна такса по реда на посочената разпоредба. Освен изложеното съдът констатира, че частната жалба не отговаря на изискванията на чл.260, т.3 и 4, и евентуално следващите точки от ГПК. Формулировката “ да се приемат същите аргументи, които е изложил жалбоподателят в касационната жалба към първия съдебен състав на ВКС” не сочи на спазване на посочените по-горе изисквания. По естеството си частната касационна жалба е подадена на основание чл.274, ал.3 ГПК срещу въззивно определение, а обжалваното определение е постановено във връзка с неизпълнение в срок на указанията на съда по чл.83, ал.2 ГПК. Предвид изложеното производството по делото следва да се остави без движение и на частната жалбоподателка се укаже да приведе частната си жалба в съответствие с изискванията на чл.275, ал.2, във връзка чл.260 ГПК. Водим от горните съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,