Определение № 437 от 11.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 151/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. против разпореждане № 4770/02.12.2024 г. по ч.гр.д.№ 51/2024 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната подадена от същата страна частна жалба вх.№22755/03.09.2024 г. против разпореждане № 3084/29.07.2024 г. по същото дело на САС. Жалбоподателката оспорва атакуваното определение като нищожно, недопустимо и незаконосъобразно, като счита, че съдът е следвало служебно да събере нужните му доказателства за семейно, здравословно и имуществено състояние, за произнасяне по молбата й с правно основание чл. 83, ал. 2 ГПК. С частната жалба е отправено искане за предоставяне на безплатна правна помощ за вече инициираното обжалване, с позоваване единствено на липсата на доходи за съпруга на жалбоподателката. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт. За да се произнесе по частната жалба, настоящият състав съобрази следното: С. С. е подала искова молба по реда на чл. 422 ГПК против „Банка ДСК“ЕАД, върната с невлязло в сила към момента определение - № 265325/15.08.2023 г. по гр.д.№ 4178/2021 г. на СГС, предвид каскадно обжалване на постановените съдебни актове във връзка с подадена от същата страна молба вх. № 20734/19.09.2023г., за освобождаване от държавна такса по подадената частна жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба, на основание чл. 83, ал. 2 ГПК. Тази молба е оставена без уважение с определение № 266823/05.12.2023г. на СГС, обжалвано с частна жалба вх.№ 294230/29.12.2023г. и потвърдено с определение № 79/15.01.2024 г. по гр.д. № 51/2024 г. на Софийски апелативен съд. Последното е обжалвано с частна касационна жалба вх. № 4482/19.02.2024 г., върната с разпореждане № 1451/10.04.2024 г. от САС, като нередовна. Последното е обжалвано с частна жалба вх. № 14003/23.05.2024г., във връзка с която е депозирана молба за освобождаване от държавна такса, оставена без уважение с разпореждане № 2801/09.07.2024г.. С разпореждане № 3084/29.07.2024 г. на Софийски апелативен съд е върната частна жалба вх. № 14003/23.05.2024 г. против разпореждане № 1451/10.04.2024 г., с което е върната частната касационна жалба на страната против определението на САС, с което е потвърдено определението на СГС за оставяне без уважение молбата на С. С., за освобождаване от държавна такса по подадена частна жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба. Против разпореждане № 3084/29.07.2024 г.на САС е депозирана частна жалба вх.№ 22755/03.09.2024г., върната с разпореждане № 4770/02.12.2024 г. по гр.д.№ 51/2024 г. на САС. Разпореждане № 4770/02.12.2024г. е обект на настоящия инстанционен контрол. Със същото е върната частна жалба вх. № 22755/03.09.2024г. като нередовна, оставена без движение с разпореждане на съда № 3944/07.10.2024 г., за представяне на актуални доказателства по твърдението на страната за влошено материално положение. Това указание, обаче, не е дадено във връзка с оставяне на частната жалба без движение до заплащането на държавна такса по същата, макар от последователното поведение на жалбоподателката да е сигурно, че подобно указание би инспирирало незабавно искане за освобождаване от държавна такса. Нито в мотивите на определението е оментирана нередовност поради незаплатена държавна такса. Следователно, постановеното връщане на частната жалба се явява неправилно, доколкото се санкционира нередовност, която не е била надлежно указана на жалбоподателката - опущение на съда, очевидна последица от тенденциозното поведение на страната за последователно обременяване на спора, по същество ограничен до интереса й от произнасяне по частната й жалба срещу връщането на исковата молба по гр.д.№ 4178/21 г. на СГС. Този спор отдавна би могъл да приключи с простото заплащане на държавна такса от 15 лева по частната й жалба срещу разпореждането за връщане на исковата молба. Поведението на страната е в явен конфликт с интереса й от своевременно произнасяне по предявения от нея иск и като такова създава основателно съмнение за злоупотреба с процесуални права. Независимо от отмяната на разпореждане № 4770/02.12.2024 г. по гр.д.№ 51/2024 г. на САС, жалбоподателката дължи държавна такса по частната жалба, като не установява основание за освобождаване от заплащането й, съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, въпреки дадените й указания, с разпореждане № 5024/20.12.2024 г. на САС. Несъстоятелен е довода й, че съдът дължи служебно събиране на доказателства за нейното финансово, здравословно, семейно и пр. състояние. Последното е възможност за съда, вкл. за проверка на представени от страната доказателства, но не изключва изискването на изходяща от страната декларация за обстоятелствата, по начало неизчерпателно посочени в чл. 83, ал. 2 ГПК, каквато декларация – при това актуална - не е представена в нито едно от инициираните от страната производства, считано от подаването на исковата молба по гр.д.№ 4178/2021г. на СГС. Неизпълнение указанието на съда за представяне на относими доказателства, вкл. актуална ДСИС, съставлява достатъчно основание да се остави без уважение молбата за освобождаване от държавна такса, поради създадени от самата страна пречки за произнасяне по същата. Отговорността за разноски за настоящото производство ще следва да се определи с оглед окончателното произнасяне по правилността на разпореждане № 3084/29.07.2024 г. на САС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение