Определение № 320 от 06.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 5558/2013 г.

Производството е по реда на чл.284 ГПК. С молба вх.Nо 10496/12.11.2013година адв. К. К., АК В. в качеството на процесуален представител на Х. В. Д. и В. И. Д. иска да се измени определението на съда по чл. 288 ГПК досежно неприсъдените разноски по делото за касационната инстанция. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно, с отговора на касационната жалба, представен в списък и договор за правна помощ и съдействие. С писмен отговор, подаден в срока по чл. 276 ал.1 ГПК адв. Д. Д.- АД В., като процесуален представител на В. А. оспорва възможността по посочения ред за допълване на определение на съда в частта за разноските, както и размера на претендираното адвокатско възнаграждение като прекомерен. По подадената молба, Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: Искането е процесуално допустимо, но не може да бъде уважено по следните съображения. Правото на разноски, като акцесорно материално право на страните в процеса, се регламентира с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция, при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Когато искането е направено в срок, за да бъде уважено претендираните разноски следва да са реално направени като разход, т.е. заплатени по делото като адвокатски хонорар било за съответната инстанция, било за процеса с оглед на резултата. Само доказаните разноски могат да бъдат компенсирани от противната страна, която не е станала причина за завеждане на делото, в която насока са и разясненията на т.1 на ТР 6/2012 год. на ОСГТК на ВКС. По делото, в касационното производство е представен писмен Договор за правна защита и съдействие от 30.08.2013 год./ л. 33/, по силата на който от страна на адв. К. К. от АК В. е поетото задължение за „ процесуално представителство пред ВКС „ и е договорено с представлявания Х. Д., възнаграждение в размер на 1000 лв. Настоящият състав намира, че въз основа на така представения Договор за правна защита и съдействие претендираните разноски по делото за платен адвокатски хонорар, не могат да бъдат присъдени. Писмените Договори за правна защита и съдействие по гражданските дела могат да бъдат „основание”, от гл.т. на договорен източник на облигационно вземане за разноски, когато в конкретния Договор за правна помощ и съдействие страните / клиент- адвокат- повереник / са постигнали споразумение относно размера на дължимо адвокатско възнаграждение и този размер фигурира в графа „платена сума „ Самото записване на конкретна сума не може да бъде приравнено и третирано като доказателство за „плащане”, т.е. на реално изпълнение на паричното задължение, с оглед на действащите ограничителни правила на ЗСч, ЗА и на ГПК. Решаващият съд е обвързано при произнасяне по искането за присъждане на разноски с посочената сума само и доколкото са налице категорични данни / писмени доказателства / за реално плащане на посочените / договорени / разноски по делото, установено с надлежни документи, отговарящи на изискванията на законите- ЗСч., ЗА, ГПК и др. Договорената сума е правно основание да се плати- т.е за изпълнение от страна на клиента и да се получи от страна на адвокат-повереника по делото, а самото плащане като реално изпълнение на парично вземане е основанието да се присъдят разноските от съда в посочения размер, доколкото не е налице възражение за прекомерност и основание за тяхното намаляване. В правилата, установени с разпоредбата на чл. 78 ГПК е залегнал принципа за недопускане на неоснователно разместване на блага между правните сфери на страните-като гражданско субекти. Разноски се дължат на спечелилата правния спор страна / в т.ч. и при прекратяване на делото, недопускане на касационно обжалване /както с оглед на защитавания материален интерес и необходимостта от съдебна санкция с решението по същество, така и с оглед на неправомерното обедняване, свързано с разноските по тази защита. Граматичното тълкуване на разпоредбата на чл. 78 ГПК налага извод, че само реално заплатените/ в смисъл и на доказани по надлежния начин / разноски за оказана адвокатска защита за съответната инстанция се дължат и могат, по реда на чл. 248 ГПК допълнително да се присъдят По изложените съображения и на основание чл. 278 ал.4 ГПК във чл. 81 във вр. с чл. 78 ГПК, състав на Върховния касационен съд - второ отделение на гражданската колегия