Определение № 356 от 21.11.2013 г. на ВКС по т. д. № 70/2013 г.

Постъпила е молба от [фирма] – [населено място], с която се иска допълване на постановеното от Върховния касационен съд, І т.о. определение №799 от 24.10.2013г. по т.д.70/13г., като бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски. Молбата е неоснователна. С определение №799 от 24.10.2013г. по т.д.70/13г. на ВКС, І т.о., постановено в производство по чл.288 ГПК, инициирано от [фирма] – [населено място] не е допуснато касационно обжалване на решение от 24.10.2012г. по т.д. №1350/12г. на Варненски окръжен съд. Противната страна по спора – настоящ молител е подала отговор на касационната жалба на 11.01.2013г., като в него общо е въвела искане за разноски, без да посочи нито размера им, нито е представила списък по чл.80 ГПК. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие, с който е било определено адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.,като е договорено тази сума да бъде платена по банков път в тридневен срок от подписване на договора.Документ, удостоверяващ плащането не е представен, като такова твърдение не е правено и в настоящата молба. При тези фактически данни, въпреки постановения правен резултат, съставляващ предпоставка за уважаване на направеното искане по чл.78, ал.3 ГПК се налага извод за неговата неоснователност,съобразно изрично приетото с т.1 на ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г. – в случаите когато начина на плащане е уговорен по банков път, то задължително се представят доказателства за така осъществено плащане, тъй като съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат когато страната е заплатила възнаграждението, а не когато то само е договорено. Поради това, направеното искане следва да бъде оставено без уважение. По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение