Определение № 8446 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8367/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по частна жалба на „Алфа Енерджи КА“ АД с ЕИК 202067932 и със седалище и адрес на управление в София на [улица], [номер], против определение № 1550 от 24.02.2022 г., постановено по адм. д. № 1501 по описа за 2022 г. на Административен съд – София-град. Релевира оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не претендира разноски. Ответникът – Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР/Комисия/та) със седалище и адрес на управление в София, на [улица], оспорва частната жалба, като неоснователна, в писмен отговор, подаден в срока по чл. 232 АПК. Иска атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното определение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на „Алфа Енерджи КА“ АД срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР, с което, считано от 01.01.2022 г., Комисията е изменила свое Решение № Ц-25 от 01.07.2021 г. в частта му по т. XIX. Със същото определение е прекратено производството по делото и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника съдебни разноски в размер на 100.00 лв. юрисконсултско възнаграждение. Производството по адм. д. № 1501/2022 г. по описа на Административен съд София-град е образувано по жалба на „Алфа Енерджи КА“ АД срещу Решение № Ц-2 от 01.01.2022 г. на КЕВР, с която дружеството поискало от съда да прогласи нищожността му в цялост, евентуално да го отмени, като незаконосъобразно, в частта му по Раздел I, т. 1, „Премии във връзка с определени и/или актуализирани цени по Решение № Ц-010 от 30.03.2011 г. на КЕВР“, подточка 1.9. „ЕЦ с фотоволтаични модули над 5 kWp“. За да постанови обжалвания резултат, Административен съд – София-град е съобразил, че с оспореното Решение № Ц-2/01.01.2022 г. на Комисията са изменени премиите, определени с Решение № Ц-25/01.07.2021 г. в частта му по т. XIX. Взел е предвид, че оспореното пред него решение е прието на основание чл. 31б, ал. 2 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и § 28 от Преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗЕ, обн. в ДВ, бр. 9 от 2021 г., (в сила от 02.02.2021 г.), а съгласно разпоредбата на чл. 31б, ал. 4 ЗЕ решението за изменение на цените и премиите влиза в сила от деня на приемането му от Комисията. Първоинстанционният съд е преценил, че употребеният в чл. 31б, ал. 4 ЗЕ израз „влиза в сила“ сочи на необжалваемост на приетото от Комисията решение за изменение на определените премии. Посочил е, че единствената правна възможност в тази хипотеза е възобновяване на административното производство по неговото издаване, по реда и на основанията, посочени в Глава седма от АПК. Подчертал е, че разпоредбата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ) изрично допуска законодателно да бъде ограничена обжалваемостта на някои административни актове. Счел е, че разписаният в чл. 31б, ал. 2 ЗЕ ред за изменение на определените премии е изключение от правилото за неизменност на утвърдените премии, като регулаторът има право да изменя същите, но не по-често от веднъж на 6 (шест) месеца, при необходимост и при наличие на законоустановените предпоставки, регламентирани в тази норма. Формирал е решаващия извод, че законодателното решение е необжалваемост на решението на КЕВР по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ, като изключение от общия случай на обжалваемост на решенията на КЕВР. Позовал се е на практика на Върховния административен съд по сходни казуси, обективирана в цитирани в определението съдебни актове. По тези съображения съдът е приел недопустимост на жалбата, която на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. След подаване на частната жалба на „Алфа Енерджи КА“ АД против определение № 1550/24.02.2022 г. по адм. д. № 1501/2022 г. на Административен съд – София-град, с Разпореждане на Председателя на Върховния административен съд от 22.07.2022 г. е образувано тълк. д. № 1 от 2022 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд по следния въпрос: „Подлежат ли на обжалване решенията на Комисията за енергийно и водно регулиране, приети на основание чл. 31б, ал. 4, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката?“. По посоченото тълкувателно дело е постановено Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2024 г., съгласно което Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд приема, че решенията на КЕВР, приети на основание чл. 31б, ал. 4, във вр. с ал. 1 и ал. 2 от ЗЕ, подлежат на обжалване. При така изложеното, е налице противоречие между формирания от първоинстанционния съд решаващ извод за необжалваемост на решенията по чл. 31б, ал. 2 ЗЕ за изменение на определените премии и приетото по посоченото тълкувателно решение на Върховния административен съд. Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед тази задължителност, определението на Административен съд – София-град, предмет на касационен контрол в настоящото производство, следва да се отмени, а делото да се върне на същия състав на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на „Алфа Енерджи КА“ АД срещу Решение № Ц-2/01.01.2022 г. на КЕВР. Тъй като разглеждането на делото продължава и по аргумент от нормата на чл. 226, ал. 3, във вр. с чл. 236 АПК, разноски на страните в настоящото производство не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия