Решение № 1553 от 11.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12391/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на „Цветомания“ ЕООД, ЕИК 131307895, подадена от процесуалния представител адв. Терзиева, срещу Решение № 33910/16.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5304/2023 г. по описа на Административен съд София – град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът оспорва крайното заключение на съда за законосъобразност на ревизионния акт (РА) с оглед на съвкупната оценка на фактите и доказателствата по делото. Намира, че в случая са установени изискуемите предпоставки за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит, а органите по приходите са аргументирали отказа с неотносими обстоятелства – липса на данни за притежаван собствен или нает склад от доставчика, липса на данни за материална и кадрова обезпеченост, вкл. относно образователния ценз или квалификацията на лицата, извършили услугите. В тази връзка се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз по конкретни дела. Оплакванията са развити подробно в касационната жалба. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на ново, с което процесният ревизионен акт (РА) да бъде отменен. Претендира присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за плащане на адвокатско възнаграждение за касационното производство. Ответникът - директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), не представя отговор на касационната жалба съгласно чл. 213а, ал. 4 АПК. В проведеното съдебно заседание се представлява от юрк. Василева, която я оспорва като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение - оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба поради наличие на релевираните касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение, след преценка по допустимостта на жалбата, правилността на решението на заявените касационни основания и извършена служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София – град е бил РА № Р-22221019007295-091-001/13.10.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 509/25.04.2023 г. на директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, с който на „Цветомания“ ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 01, м. 05, м. 06, м. 07 и м. 09.2019 г. в общ размер на 33 641,63 лв. и за корпоративен данък по ЗКПО за 2020 г. размер на 16 830,67 лв., ведно със законна лихва в общ размер на 6 886,49 лв. По фактите съдът е обобщил процесуалните действия при ревизията на дружеството-жалбоподател, проведена въз основа на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22221019007295-020-001/14.11.2019 г. на зам. началник сектор „Ревизии“ в ТД на НАП София. През процесните данъчни периоди „Цветомания“ ЕООД осъществява търговия с цветя и дейности по озеленяване от офис, магазин и склад, находящи се в гр. София, [улица] в землището на [населено място], област Пазарджик. Ревизиращият екип е приобщил доказателствата от предходната ревизия (по РА № Р-22221019001245-091-001/25.09.2019 г.), изискал е документи и писмени обяснения от задълженото лице и е извършил насрещни проверки на трети лица - „Тенон Трейд“ ЕООД, „Мира 2019“ ЕООД, „Про Дистрибюшън“ ЕООД, „Апалуза“ ЕООД, „Грийн Про Конкрет“ ЕООД, „Евро Строй 2016“ ЕООД, „Радена Къмпани“ ЕООД, П. Д. Н.. С оглед на констатациите с обжалвания РА на „Цветомания“ ЕООД не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 37 467,29 лв. по 10 фактури, издадени от „Про Дистрибюшън“ ЕООД, 3 фактури, издадени от „Апалуза“ ЕООД и фактура № 0...126/22.01.2019 г., издадена от „Тенон Трейд“ ЕООД. Счетоводният финансов резултат на дружеството за 2018 г. е увеличен със сума в размер на 168 306,67 лв., като сбор от данъчните основи по фактура № 020...72/23.02.2018 г., издадена от „Мира 2019“ ЕООД и 26 фактури, издадени от „Про Дистрибюшън“ ЕООД. По искане на жалбоподателя по делото са допуснати съдебно-компютърна (СКЕ) и съдебно-счетоводна (ССЕ) експертизи, чиито заключения са приобщени към доказателствата. От процесуалния представител на ответника с молба от 10.10.2023 г. е оспорено авторството на посочените частни документи. От правна страна решаващият съд е съобразил резултатите от СКЕ и е потвърдил валидността на РА при проверката по реда на чл. 160, ал. 2 ДОПК. Приел е, че актът е издаден от компетентен орган по приходите съгласно изискването на чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената форма и при липсата на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на ревизионното производство. Представените ЗВР, ЗИЗВР, заповеди за спиране и за възобновяване на ревизията, РД и РА по делото са съставени като електронни документи и са подписани от издателите с валидни КЕП. Крайното съдебно заключение е за неоснователност на жалбата, тъй като данъчно задълженото лице не е доказало реалността на стопанските операции по процесните фактури. В случая са представени, но не е достатъчно да има договори между страните, фактури и дори плащане. Правилни са констатациите на органите по приходите за необходимост да се докаже, че доставчикът има капацитета да осъществи фактурираните услуги. Последното не е сторено, предвид изброените на следващо място в решението пропуски във водената счетоводна отчетност и заключението на ССЕ, начина на формулиране на предмета на сделката във фактурите и договорите между страните, идентичност на клаузите по тях. В тази връзка е отчетено, че оспорените от ответника частни документи не са нови, представени са при ревизията и същите са ценени с оглед на останалите факти по делото. Изводите в РА по приложението на ЗКПО са споделени като правилни с аналогични мотиви. Обжалваното решение на Административен съд София – град е валидно и допустимо, но неправилно. Основателни са касационните оплаквания по същество за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон и необоснованост съгласно чл. 209, т. 3 АПК. Релевантните факти по казуса и събраните доказателства не са обсъдени по отделно и в тяхната взаимовръзка с оглед на приложимите разпоредби на ЗДДС и ЗКПО. Разпоредбите на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС обуславят възникването на правото на приспадане на данъчен кредит от кумулативното осъществяване на елементите на регламентирания сложен фактически състав. Освен притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, в състава се включва и установяването на реалното получаване на стоките по облагаемата доставка – арг. чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС. В тежест на жалбоподателя е да установи, при условията на пълно и главно доказване, елементите от състава на данъчното предимство - арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. Доказателствената тежест в процеса е разпределена правилно от административния съд, но при преценката са взети предвид обстоятелства извън състава на правото на приспадане на данъчен кредит. Натрупаната практика на Съда на ЕС и на ВАС в тази насока не е обсъдена и съобразена в мотивите. Получателят по доставката - „Цветомания“ ЕООД, е длъжен да установи всички положителни факти и да докаже реалността на сделките по фактурите с издатели „Про Дистрибюшън“ ЕООД, „Апалуза“ ЕООД и „Тенон Трейд“ ЕООД, но от него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Получателят не може да отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са постановените от Съда на ЕС решения по съединени дела С-80/11 и С-142/11, по дело С-285/11, по дело С-324/11, по дело С-18/13 и много други. Както е посочено в решението по дело С-277/14, т. 50 и т. 51, когато данъчната администрация констатира, че издателят на фактурата е извършил измама или е допуснал нередности, тя е тази, която трябва въз основа на обективни данни и без да изисква от получателя на фактурата да е извършил проверки, които не са негова задача, да установи, че този получател е знаел или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от измама с ДДС, като запитващата юрисдикция следва да провери дали администрацията е направила това (вж. в този смисъл решения Боник, C‑285/11, т. 45 и LVK - 56, C‑643/11, т. 64). Мерките, които в конкретния случай е разумно да се изисква да бъдат взети от желаещото да упражни право на приспадане на ДДС данъчнозадължено лице, за да се увери, че сделките му не са част от измама, извършена от друг стопански субект по предходна сделка, се определят основно с оглед на обстоятелствата в конкретния случай (вж. решение по дела C‑80/11 и C‑142/11, т. 59, както и определението по C‑33/13, т. 37). В хода на двете проведени ревизии от органите по приходите е установено, че „Цветомания“ ЕООД осъществява търговия с цветя и дейности по озеленяване от офис, магазин и склад в гр. София и в землището на [населено място], обл. Пазарджик. От дружеството са били представени процесните фактури, отговарящи на изискванията за форма и съдържание съгласно чл. 114, ал. 1 ЗДДС, двустранно подписани констативни протоколи, договори с „Про Дистрибюшън“ ЕООД с предмет извършване на консултантски, комисионни и др. услуги, фискални бонове за голяма част от фактурите и счетоводни справки. Писмените доказателства са представени при извършената предходна ревизия на дружеството-жалбоподател от доставчика „Про Дистрибюшън“ ЕООД - вх. № 53-00-3642 от 09.12.2019 г. и „Апалуза“ ЕООД, като са присъединени редовно. Основателни са оплакванията в касационната жалбата за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, свързани с това, че съдът неправилно не е кредитирал представената първична документация. Същата безспорно е съставена от голям брой частни документи, които не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, но при решаване на делото не само не са кредитирани, но и не са обсъдени в конкретика оспорените доказателства от приходната администрация. В резултат на това не са отстранени дори очевидните фактически неточности, тъй като видно от процесния РА/РД е, че корекцията на данъчния кредит по фактура № 0...126/22.01.2019 г., издадена от „Тенон Трейд“ ЕООД всъщност се отнася за м. 01.2019 г., а не за м. 10.2019 г., както констатира не само съдът, но и ДД ОДОП София в Решение № 509/25.04.2023 г. Незаконосъобразно в обжалвания съдебен акт е прието, че отказът да бъде признат данъчен кредит е мотивиран от неплащането на всички дължими суми по фактурите. В общия случай плащането на стойността по фактурата не е елемент от състава на данъчното предимство. В тази насока са налице данни по делото за извършени плащания от „Цветомания“ ЕООД, в голямата си част по касов път, потвърдено от констатациите на вещото лице по втори въпрос и заключението на ССЕ. Експертизата не установява плащания само по фактури №№ 0..80/17.09.2018 г., 0..102/2410.2018 г., 0..142/13.12.2018 г., 0..150/21.12.2018 г., 0..153/27.12.2018 г. и 0..155/28.12.2018 г. от всички издадени от „Про Дистрибюшън“ ЕООД. Установено е също, че фактура № 02...72/23.02.2018 г., издадена от „Мира 2019“ ЕООД е платена в брой от страна на „Цветомания" ЕООД и е налице издаден касов бон. Неправилно заключението не е кредитирано по нито един от поставените въпроси. Съгласно разпоредбата на чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. В случая това изискване не е изпълнено и съдът не е извършил съвкупна преценка на доказателствения материал по делото. Плащането само по себе си не доказва липсата или наличие на реално изпълнение по доставките и се разглежда в практиката само като косвено доказателство в тази насока. Отказът да се признае право на данъчен кредит поради това, че „Цветомания" ЕООД не е доказало капацитета на доставчика да осъществи фактурираната услуга, съответно за липса на склад или кадрови ресурс от доставчика, противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка за добавената стойност от Съда ЕС в решението по дело С-324/11, решението по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и др., според която добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стока или услуга не следва да бъде санкциониран с отказ на признаване на право на данъчен кредит поради недобросъвестност или нарушения от страна на неговия доставчик. По делото липсват преки доказателства, сочещи за наличие на измама и въз основа на обективни данни, представени от органите по приходите, да се установява, че данъчно задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от тази измама. Предвид изложеното първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и вместо него следва да се постанови ново решение в съответствие с гореизложените съображения. Тъй като делото е изяснено от фактическа и правна страна на основание чл. 222, ал. 1 АПК, касационната инстанция следва да разреши спора по същество като отмени процесния РА, потвърден с Решение № 509/25.04.2023 г. на ДД ОДОП София при ЦУ на НАП. При този изход от делото Решение № 33910/16.10.2025 г. на АССГ следва да бъде отменено и в частта за разноските, като въпросът се разреши от настоящия състав на съда. С оглед на своевременната претенция и представените доказателства на касатора се дължат разноски за двете съдебни инстанции, на основание чл. 161 ДОПК във вр. с чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в общ размер на 7 225 евро. При определянето на разноските са съобразени доказателствата за внесени държавни такси от жалбоподателя в размер на 50 лв. за първоинстанционното и в размер на 458 лв. за касационното производство, платените по банков път адвокатски хонорари за двете съдебни производства в общ размер на 12 572,88 лв. (по 6 286,44 лв. за всяка инстанция), депозити за съдебни експертизи в общ размер на 1 050 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, първи състав на Осмо отделение,