Решение № 1802 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7829/2025 г.

Производство по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.1, ал.2 от ЗОДОВ. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. А. Д. чрез адв. П. Б. Христов от Адвокатска колегия Стара Загора против Решение N 2417 от 12.06.2025г., постановено по адм.д. N 1073/2024г. по описа на Административен съд- Стара Загора. Решението се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от него иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди от отменена заповед за налагане на ПАМ над уважения размер от 900лв. до пълния размер от 5 000лв. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната му част и да се постанови решение, с което искововата претенция да бъде уважена изцяло, като му се присъдят и направените пред двете инстанции разноски. Ответникът- директор на Областна дирекция на МВР- Стара Загора чрез юрк. Митева в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. От директора на ОДМВР- Стара Загора чрез юрк. Митева е подадена частна жалба против Определение N 2698 от 27.06.2025г., постановено по същото дело, с което съдът е осъдил ОДМВР- Стара Загора да заплати на касатора и сумата в размер на 500лв. за изготвяне на експертиза. Твърди се, че с обжалваното решение съдът вече се е произнесъл по искането за разноски, направено и от двете страни и е недопустимо повторно произнасяне при липса на представен списък по реда на чл.80 от ГПК. Иска се определението да бъде отменено. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт по реда на чл.218, ал.1 и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението в съответната обжалвана част е неблагоприятно и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледани по същество, касационната жалба е частично основателна. Обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно е определен размера на дължимото се обезщетение. С процесното решение, Административен съд – Стара Загора е уважил като основателна и доказана исковата молба на П. А. Д. с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, предявена срещу ОДМВР Стара Загора за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към ОД на МВР Стара Загора в размер на 900лв., съответстващи на 460 евро ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 16.12.2024г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 180 лева, съответстващи на 92 евро, представляваща направени разноски по делото, а за разликата до пълния размер от 5 000лв./ 2 556.42 евро/, искът е отхвърлен като неоснователен. За да постанови този резултата, съдът е приел за установено че по отношение на ответника – ОДМВР Стара Загора са изпълнени в кумулативност всички елементи от правопораждащия отговорността фактически състав по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ- отменен като незаконосъобразен административен акт и настъпването на реални вреди с неимуществен характер, в причинна връзка с отменения акт. Решаващият състав е приел, че искът е предявен от надлежна страна и против надлежен ответник, доколкото по смисъла на чл.205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. В случая, издател на заповедта за задържане, от чиято незаконосъобразност се твърди да са произтекли вреди за Д. е полицейски служител в сектор „ Пътна полиция“ към Областна дирекция на МВР – Стара Загора, която е юридическо лице, съгласно чл.37, ал.2 от ЗМВР. За да възникне правото на иск за обезщетение по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е необходимо да са налице кумулативно определени предпоставки: причинена вреда - имуществена или неимуществена; незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; незаконосъобразният акт, действието или бездействието да са при или по повод изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда. При липсата, на който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Не е спорно по делото, че с решение № 308 от 21.09.2023 г., постановено по адм. дело № 676/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора, е отменена като незаконосъобразна ЗППАМ № 22-1228-000579 от 08.09.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „ПП“ към ОД на МВР Стара Загора. С отменената от съда заповед, на касатора е била наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, ал. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), в резултат на което свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) е било отнето за периода от 08.09.2022г. до 07.06.2023 г. Предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди се основава на твърдения за претърпени от Д. в причинна връзка с отменената заповед негативни изживявания и е ограничило възможността да води през посочения период обичайния си начин на живот, а незаконното му подвеждане под административнонаказателна отговорност е рефлектирало върху честта и достойнството му. От показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели се установява, че ищецът страда от [заличен текст] и след случилото се е бил задържан за 24 часа, а след освобождаването му е бил психически травмиран, тъй като никога не бил употребявал наркотични вещества и в резултат на положителния тест за употребата на такива се притеснявал какво ще говорят хората – че му се срива авторитета. Постепенно ищецът се е върнал към обичайния си начин на живот, но е останала обидата от преживяната несправедливост. По делото е изслушана съдебно-психологична експертиза, от която се установява, че отнемането СУМПС и прилагането на ПАМ в значителна степен е нарушило обичайния житейски ритъм на ищеца. Засегнати са били честолюбието, професионалния му авторитет и личното му достойнство, тъй като изпитал негативни емоции на обида, унижение, срам. Преживявал болезнено предполагаемата оценка на околните и около 3-4 месеца тези негативни емоционални изживявания били силно изразени, но не са довели до трайна личностна промяна и/или разгръщането на психично разстройство. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло приетата от административния съд фактическа обстановка, както и развитите на база на същата правни доводи за наличието на всички изискуеми се елементи от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Касационната инстанция споделя изведените от решаващия състав на АС- Стара Загора изводи, че по делото са установени и безспорно доказани конкретни проявления на преживените от касатора негативни емоции като следствие от незаконосъобразната административна дейност, изразяваща се в неправомерно наложената му ПАМ. В резултат на факта, че е бил лишен от СУМПС за период от 10 месеца, той е изпитвал неудобство и притеснение. Незаконосъобразно наложената ПАМ го е лишила от възможността да управлява МПС, което се е отразило на начина му на живот и е довело до промяна в ежедневните му навици. Негативните изживявания са причинени неимуществени вреди, които подлежат на справедливо обезщетяване. Съгласно приложимата разпоредба на чл.52 от ЗЗД, обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценката на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД следва да се определи от съда по справедливост. Понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а следва да почива на обективни критерии и да бъде адекватен от претърпените вреди. С други думи, обезщетението трябва е съразмерно с вредите. Настоящият състав намира, че приетият от съда за справедлив размер на обезщетение за причинените на Д. неимуществени вреди е занижен и не съответства на реалните вреди, причинени му от незаконосъобразната заповед, с която е лишен от право да управлява МПС за период от десет месеца. Видно от показанията на разпитаните свидетели, за периода, през който на Д. е било отнето СУМПС, придвижването му от и до работата му е било затруднено – налагало му се да ходи пеш или да ползва такси, тъй като работел до късно през нощта. Освен неудобство, той е изпитвал и безпокойство, унижение и обида, както и е преживявал болезнено предполагаемата оценка на околните. Установените факти със събраните гласни доказателства се подкрепят и от приетата психологическа експертиза. Вещото лице е посочило, че следва да се има предвид и психосоматиката на [заличен текст], от който ищецът страда, тъй като емоционалният стрес и негативните емоционални преживявания могат да окажат влияние върху заболяването и да доведат до влошаване на състоянието му. Касационната инстанция намира, че установените по делото факти, релевантни за спора обуславят присъждане на обезщетение в по-висок размер и приема, че обезщетение в размер на 3 000лв. или 1533.88 евро кореспондира на понятието „ справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД. Обезщетението в така определения размер е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите. Размерът му не се явява завишен и е в състояние да компенсира вредите, претърпени от Д., без да доведе до неговото обогатяване. По изложените мотиви, съдебното решение следва да бъде отменено в частта, с която искът е отхвърлен за сумата над 900лв./460 евро/ до 3 000лв./1 533.88 евро/, а в останалата част решението следва се остави в сила. Върху посочената главница се дължи и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. По отношение на частната жалба на ОДМВР Стара Загора: С Определение N 2698 от 27.06.2025г., постановено по същото дело, съдът е осъдил ОДМВР- Стара Загора да заплати на касатора и сумата в размер на 500лв./255.65 евро/ за изготвяне на експертиза. Правилно и в съответствие с разпоредбата на чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, административният съд е приел, че на възстановяване подлежат изцяло всички сторени от касатора съдебно-деловодни разноски за такси и възнаграждение за вещо лице, а само заплатеното адвокатско възнаграждение следва да се редуцират според правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК - съразмерно уважената част от иска. Предвид изложеното, частната жалба следва да се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, основателна се явява претенцията за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция на касационния жалбоподател и ОДМВР- Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на П. А. Д. съдебно-деловодни разноски в размер на 200 евро. Водим от горното и на основаниечл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение