Решение № 16723 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2019 г.

Решение № 16723 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5974/2019 г., IV о., докладчик председателят Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Общински съвет Кочериново срещу решение № 55 от 6.03.2019 г., постановено от Административен съд Кюстендил по адм. д. № 495/2018 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател заявява искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на решение по същество на спора, с което да бъде потвърден оспорения акт. Заявява искане за присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът Е. Велчева, представлявана в производството от адв. Величкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, поради което заявява искане за потвърждаване на обжалваното съдебно решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение, като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която оспорения съдебен акт е неблагоприятен, поради което разглеждането на касационната жалба е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано във връзка с оспорване на решение № 107 по Протокол № 15/02.11.2018 г. на Общински съвет Кочериново, с което не се дава съгласие за предоставяне на ОСЗ – Кочериново с офиси Рила и Бобошево на земеделска земя по реда на § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ за възстановяване правото на собственост на наследници на И. Воденичарова. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт и е върнал преписката за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този извод, съдът приема, че в разглежданата процедура общинският съвет действа при условията на обвързана компетентност, като е длъжен да постанови решение, с което да предостави съответните земеделски имоти на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи, поради което оспорения отказ на административния орган противоречи на приложимия материален закон - § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ. Според съда, Общински съвет - Кочериново е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2, т. 1 от ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесния имот на наследници на И. Воденичарова въз основа на което ОСЗ – Кочериново с офиси Рила и Бобошево да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона, а именно установяване на границите на земеделския имот, за който е издадено решение на ОСЗ за признато право на възстановяване, мотивирано искане от ОСЗ и приложена към него скица-проект. След като всички тези предпоставки в случая са налице, административният орган не е имал основание да постанови обжалвания отказ. Във връзка с възраженията на ответния административен орган, съдът приема, че възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на общинската служба по земеделие, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция, в това число дали е налице несъответствие между скицата-проект и решението за признатото право на собственост, което изрично е уредено в разпоредбата на чл. 45е, ал. 5 от ППЗСПЗЗ /в относимата редакция/, а общинският съвет единствено е задължен да проведе процедурата по чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ. За да стигне до този извод, съдът е съобразил събраните по делото доказателства, в това число и прието заключение на съдебно-техническа експертиза. Като ирелевантни за спора са преценени мотивите на административния орган за заявени права на собственост на трети лица, а за недопустим косвения съдебен контрол по отношение на влязлото в сила решение, с което е признато право на възстановяване на земеделските земи. По отношение на релевираните доводи за несъответствие в наименованието на местностите, съдът е кредитирал заключението на съдебно-техническата експертиза, от която е установено, че става реч за идентичен имот, установен по координатни точки, но с посочено различно наименование на местностите. По тези мотиви, съдът е отменил оспореното решение и е върнал преписката за ново произнасяне при спазване на дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати релевираните нарушения. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато нарушение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 45ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ общинската служба по земеделие представя мотивирано искане до кмета на общината в случаите по § 27, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, към което прилага, за имот с признато право на възстановяване в стари реални съществуващи или възстановими граници с решение по чл. 18ж, ал. 1 на общинската служба по земеделие или със съдебно решение, скица-проект на имота, издадена от общинската служба по земеделие или от службата по геодезия, картография и кадастър. Въз основа на искането кметът на общината внася преписката в общинския съвет, който се произнася на първото си заседание след постъпване на искането с решение за предоставяне на имотите в изпълнение на задължението си по ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (в относимата редакция), неприключилите производства по обезщетяване със земеделски земи от общинския поземлен фонд се приключват по досегашния ред. В съответствие с ал. 2 на същия текст общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд при наличие на едно от условията: 1. установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена. От цитираната разпоредба става ясно, че общинският съвет е бил длъжен единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение в съответствие с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, във връзка с чл. 45ж, ал. 2 от ППЗСПЗЗ за предоставяне на процесните имоти на наследниците на И. Воденичарова, въз основа на което общинската служба да завърши процедурата по чл. 45ж, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. В правомощията на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен посочените в закона. Като мотиви на колективния административен орган следва да се преценят становищата на общинските съветници при станалите разисквания. Изразеното становище, че процедирания имот е собственост на трето лице не съответства на доказателствата по преписката. По безспорен начин, от представените по делото документи и от заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, е установено, че имота е частна общинска собственост, придобит по реда на чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Спорът за материално право между собственик с възстановено право на собственост по реда на реституционния закон и трето лице се разрешава по съдебен ред - чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ и е извън компетентността на административен орган да разрешава този спор, особено в хипотеза при която административния орган следва да се произнесе при условията на обвързана компетентност. В случая общинският съвет е бил длъжен да се произнесе по направеното мотивирано искане от ОСЗ и при наличие на предпоставките на закона да приеме решение за предоставяне на имотите. Възстановяването на правото на собственост върху земеделски земи се извършва с решения от ОСЗ, която е компетентният орган, т. е. произнасянето по реституционното искане за възстановяването на собствеността е единствено в компетентността на ОСЗ, като само тя може да прецени дали са налице пречки за реституция. Общинският съвет не е компетентен да преценява дали има основания са възстановяване на собствеността, а единствено да съобрази наличието на предпоставките за приемане на решение за предоставяне на земи от общинския поземлен фонд за възстановяване на лицата, с признати реституционни права. Обоснован е правният извод на решаващия съд за недопустимост на косвения съдебен контрол по отношение на влязлото в сила решение, с което е признато право на възстановяване на земеделски земи. Редът и процесуалната легитимация на лицата да оспорят този акт са изрично посочени и е недопустимо осъществяване на косвен съдебен контрол по отношение на влязъл в сила административен акт. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за постановяване на съдебния акт при неизяснена фактическа обстановка. Посочените съдебни производства не са относими към правния спор. Цитираното производство по гр. д. № 1592/1984 г. по описа на РС Дупница касае спор преди приемане на реституционните закони и установяванията по този спор са ирелевантни. Неотносими са и установяванията по гр. д. № 222/1995 г., тъй като този спор е воден преди постановяване на решението на ПК, сега ОСЗ Кочериново, с което на основание чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСПЗЗ е признато правото на възстановяване на наследници на И. Воденичарова в стари реални граници на заявени за възстановяване земеделски земи, включително и на процедирания имот. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение