Определение № 75 от 21.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5446/2015 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на Х. Х. Д. от [населено място] за изменение на решение № 243/ 11.01.2016г. в частта относно разноските. Ответниците оспорват молбата и считат, че разноските са определени правилно с оглед изхода на спора и доказателствата за техния размер. За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното: Претендира се намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, присъдени в полза на ответниците в производство по чл.303 ГПК, което е приключило с оставяне на молбата на Х. Х. Д. без уважение. Ответниците- три физически лица и едно търговско дружество са представили доказателства, че са направили разноски за един адвокат в размер общо на 1200 лв., като всеки от тях е внесъл по 300 лв. С оглед изхода на спора тези разноски са възложени на молителката. При направеното от нейна страна възражение за прекомерност следва да се провери дали заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на спора и с размера на адвокатските възнаграждения съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004г. От данните по делото е видно, четиримата ответници са съсобственици на имот с идентификатор № 556784.518.1511, част от който от 30 кв.м. е предмет на спора. Ангажирали са един адвокат, който е изготвил от името на четиримата отговор на молбата за отмяна. На 9.12.2015г. адв.А. е представил списък на разноските в размер на 300 лв. за всеки един от ответниците, или общо 1200 лв. Не се е явил в съдебното заседание на 10.12. 2015 г. Делото е образувано по два обективно и субективно съединени иска- по чл.53, ал.2 ЗКИР и чл.108 ЗС, с предмет правото на собственост върху 30 кв.м. от имот с идентификатор № 556784.518.1511, с цена на всеки един от исковете по 618 лв., съгласно молба от 14.12.2012 г. и писмо от [община] за данъчната оценка от 7.12.1912 г. Исковете са били отхвърлени както от районния, така и от въззивния съд. В молбата за отмяна, подадена на основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК ищцата се е позовала на две писмени доказателства- скици, за които е прието, че не са нови доказателства по смисъла на закона, тъй като едната е съдържала данни, които са били известни на съда от други източници и са обсъдени в решенията, а другата скица вече е била представена по делото. С оглед на тези данни за спорния предмет на делото, както и с оглед фактическата и правна сложност на въпросите, които са били предмет на разглеждане в производството по чл.303 ГПК, настоящият състав намира, че присъдените разноски както общо за всички ответници, така и за всеки един от тях са очевидно завишени, поради което молбата за присъждане на по-нисък размер е основателна. В Наредба № 1 не е уредено какво е възнаграждението за изготвяне на отговор на молба за отмяна, но по аналогия с чл.9, ал.4, която се отнася за изготвянето на молба за отмяна без явяване в съдебно заседание, и като се имат предвид изложените съображения относно степента на сложност на предмета на делото и вида на оказаната адвокатска помощ, следва за случая да се определи възнаграждение в размер на 400 лв. По изложените съображения и на основание чл.248 във вр.с чл. 78, ал.5 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение