Определение № 105 от 07.10.2016 г. на ВКС по н. д. № 995/2016 г.
ВКСII наказателно отделение07.10.2016 г.докладчик Теодора Стамболова
Диспозитив
ИЗПРАЩА прекратеното от РС-Пазарджик Н.О.Х.Д. 1944/16 г. за образуване и разглеждане от РС-Пазарджик. Определението не подлежи на обжалване и протестиране. Препис от същото да се изпрати на председателя на РС-Велинград за сведение. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е по реда на чл.43,т.1 НПК. С разпореждане от 19.09.16 г. съдията-докладчик по Н.О.Х.Д. 1944/16 г. по описа на РС-Пазарджик, е изпратил на основание чл.43,т.1 НПК посоченото дело на ВКС, за определяне на друг, равен по степен съд, за разглеждане на делото по същество. Предлага това да бъде РС-Велинград. Представителят от ВКП дава становище, че искането е основателно. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като провери релевантните данни по делото и като са запозна със становището на прокурора, намира за установено следното: По принцип местната подсъдност се подчинява на постулатите за местоизвършване на престъплението и на непосредственост, със съблюдаване на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и минимизиране на разходите и деловодните затруднения. Но същевременно тя не е абсолютна и при определени законови предпоставки единственият резонен вариант е нейната смяна. При тези разяснения трябва да се разгледа въпросът, поставен в конкретното производство - дали данните по делото навеждат на извод за наличие на предпоставките по чл.43,т.1 НПК - много обвиняеми или свидетели живеят в района на друг съд, а именно – РС-Велинград, както е предложено в случая. Производството пред РС-Пазарджик, което е предмет на разглеждане в настоящата процедура, видно от приложението към обвинителния акт, е с двама обвиняеми и двама свидетели, чийто адрес на призоваване е в [населено място], трима свидетели са от В., един от Р. и един от С.. В мотивната част на разпореждането съдията-докладчик е обусловил искането за промяна на подсъдността с това, че двамата обвиняеми и всички свидетели живеят в населени места, които се намират на територията на съдебния район на РС-Велинград; акцентира върху налични затруднения за призоваването на обвиняемите и свидетелите по делото, както и разноски за пътуване до [населено място]. Въпреки че голям брой свидетели не са от самия гр Пазарджик, те не са и от [населено място], поради което евентуална промяна на подсъдността не би довела до значително намаляване на финансовите разходи по тяхното пътуване. Местоживеенето на свидетелите е такова, че всеки друг съд също би бил натоварен с пътни разноски, както и РС-Пазарджик, на който обвинението е подсъдно. Съдебните разноски ще бъдат сходими, погледнато в най-общ план. Целеният с разпореждането ефект на спестяване на средства не може да бъде постигнат, тъй като вероятно разноските биха се снижили, но не в значителна степен, за да е допустимо да се преодолее принципът на подсъдността. Доколкото се касае до посочените от съдията-докладчик налични затруднения по призоваването на участниците в процеса, това обстоятелство би се отнасяло до всеки друг съд. Освен това съдът като ръководно-решаващ орган би следвало да преодолее твърдените от него затруднения. Следователно изчерпателното посочване на лицата, участници в настоящия процес, не насочва на извод за необходимост от смяна на подсъдността, с оглед реализиране на бързо, ефективно и максимално евтино от разходна гледна точка правосъдие. В случая,в контекста на казаното, може да се изведе заключение, че липсва характеристиката "много", визирана в третирания законов текст, даваща възможност да се смени подсъдността на основание чл. 43, т.1 НПК. Въпреки че именно свидетелите ще сътрудничат на правосъдието и трябва да бъдат затруднени в минимална степен, оценката за това е дадена от закона и се съдържа в понятието “много”, иначе казано значително, предимно, преимуществено. В конкретния казус съдържанието на това понятие не е попълнено и няма да е налице реализиране на сериозна процесуална икономия, която да налага смяна на общата подсъдност. По изложените съображения и на основание чл. 43,т.1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение