Определение № 242 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 209/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение 24.11.2011г. по ч.гр.д.№13710/2010г., с което Градски съд София е върнал частната жалба на Е. Е. срещу разпореждане от 21.10.2010г. по гр.д.№2532/2010г. на РС София и е прекратил производството по делото. Жалбоподателят - Е. С. Е. “ моли да се отмени определението и да бъде разгледана по същество частните й жалби. Ответникът [фирма] поддържа, че определението е правилно. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е основателна. С определение от 24.11.2011г. по ч.гр.д.№13710/2010г., Градски съд София на основание чл.275, ал.2, във вр. с чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върнал частната жалба на Е. Е. срещу разпореждане от 21.10.2010г. по гр.д.№2532/2010г. на РС София, тъй като е подадена след изтичане на законоустановения срок в чл.275, ал.1 ГПК за извършване на това процесуално действие. Съдът е приел, че съобщение за изготвяне на обжалваното разпореждане жалбоподателката е получила на 28.10.2010г., а жалбата е подадена в съда на 10.11.2010г., като срокът за това е изтекъл на 04.11.2010г. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е неправилно. Съдът правилно е констатирал, че жалбоподателката е получила съобщение на 28.10.2010г за обжалваното от нея разпореждане на първоинстанционния съд, но частната жалба Е. Е. е подала до съда по пощата на 04.11.2010г. видно от пощенското клеймо на приложения към делото плик, т.е. в предвидения в разпоредбата на чл.275, ал.1 ГПК, вр. с чл.62, ал.2 ГПК седмичен срок. Ето защо обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне на ГС София, който следва да се произнесе по същество по частната жалба, с която е сезиран. Предвид изложените съображения, съдът