Решение № 1745 от 16.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7036/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 237 - 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. А. А., [ЕГН], съдебен адрес: гр. София, ж.к. Надежда III 325, вх. В, ет.1, ап.64, представлявано от адв. Дончев. Иска се отмяна на влязло в сила Решение № 10368 от 25.03.2025 година на Административен съд – София-град по адм. дело № 1327/2025 г. Искането е с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. По подробно изложени в молбата съображения се твърди, че искателят в следствие на нарушаване на съответните правила за призоваване е бил лишено от възможност да участва в делото. Претендира се отмяна на решението. Ответникът по искането, полицейски инспектор при Отдел „Пътна полиция“ – СДВР, не изразява становище. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, след като прецени наведените в искането доводи и доказателствата по делото, намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 240, ал. 3 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледано по същество, същата е основателна, поради следните съображения от правна страна: Производството по адм. дело № 1327/2025 г. по описа на Административен съд – София-град е образувано по жалба от К. А. А. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-4332-000323/08.01.2025г. по чл.171, т.2а, б. „а“ от Закона за движение по пътищата, издадена от Р. Б. Н. – полицейски инспектор при Отдел „Пътна Полиция“- СДВР, с която на К. А. А. е наложена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от шест месеца. Съобщението за разпореждане № 4686/11.02.2025 г., с което делото е насрочено в открито съдебно заседание за 18.03.2025 година е изпратено на жалбоподателя с порок, грешно изписано име, като съобщението се е върнало от адреса посочен като съдебен адрес: гр. София, ж.к. Надежда III 325, вх. В, ет.1, ап.64, в цялост. В открито съдебно заседание на 18.03.2025 година съставът на АССГ е приел, че жалбоподателят К. А. А. е редовно призован. От удостовереното в протокола от съдебно заседание и от съдържанието на делото пред АССГ не е видно, на какво основание съставът на АССГ е приел, че жалбоподателят е редовно призован. На първо място, призовката е изпратена до лицето К. А. А., а не до жалбоподателя К. А. А.. И на следващо място, дори и да се приеме грешка в изписване на фамилията, съобщението не е получено на съдебния адрес в гр. София, ж.к. Надежда III 325, вх. В, ет.1, ап.64, от никого. Върху върнатото в цялост съобщение е направено отбелязване от призовкар, че адресът е посетен на 22.02., 01.03., 08.03 и 11.03.2025 година, но адресатът К. А. А. не е открит. Други отбелязвания липсват. Съдът е приел, че призоваване е редовно, без да посочи правното основание затова. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. В случая тази положителна процесуална предпоставка е налице, тъй като молителят е бил оспорваща страна в производство, което е приключило с решение, чиято отмяна се иска. В искането е мотивирано основание за отмяна, предвидено с разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК. Съгласно цитираната норма отмяна може да се иска, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина или препятствие, което не е могла да отстрани. В случая е налице първата хипотеза. Призоваването и съобщенията обезпечават възможността на всяка страна да се подготви за защита в процеса и да осъществи защитата на своето право. Тази тяхна функция обяснява строгостта на правилата, които ги уреждат и е гаранция за правото на защита. Те целят да уведомят страната за процесуални действия, които следва да извърши, за да гарантира участието си в производството. Съществуват два способа за призоваване: чрез призовка и чрез обнародване. С призовка се призовават лица, чиито адреси за известни, какъвто е настоящият случай. В тази връзка следва да се отбележи, че в адресната част на жалбата е изписан коректен адрес за призоваване. Съставът на ВАС извърши служебна проверка и установи, че посоченият като съдебен адрес е постоянен и настоящ адрес на К. А.. Съобщението със сгрешеното име на жалбоподателя е върнато с отбелязване на дати, на които адресът е бил посетен и констатация, че лицето не е намерено, но без да е отбелязано по съответния ред, че лицето е напуснало адреса, който е съобщило по делото. По искането за отмяна съставът е извършил служебна справка и е установил, че посоченият съдебен адрес е настоящ и постоянен на жалбоподателя – т.е.липсва промяна. При тези доказателства не може да се приеме, че в случая е приложима фикцията по чл. 41, ал. 2 от ГПК, текст, принципно приложим на основание чл. 144 от АПК. От друга страна, по делото липсват каквито и да било отбелязвания на какво основание съставът на АССГ е приел редовното призоваване на К. А. по делото. Неспазването на изискванията, предписани от закона за съответния начин на призоваване води до неговата недействителност. То се счита за ненастъпило и трябва да бъде извършено редовно. Решаващият съд не е констатирал нарушение във връзка с връчването на съобщението на страната, не е разпоредил връчване по предвидените процесуални правила и е постановил съдебен акт по съществото на спора без да даде възможност на страната да бъде редовно уведомена за делото и да вземе участие в него. По тези доводи, настоящият състав приема, че постановеното Решение № 10368 от 25.03.2025 година на Административен съд – София-град по адм. дело № 1327/2025 г. следва да бъде отменено, тъй като е налице основанието по чл. 239, т. 5 от АПК - в следствие на нарушение на правилата за призоваване оспорващата страна е била лишена от възможността да участва в процеса в защита на своите права и интереси. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който следва да разпореди връчване на съобщение за откритото съдебно заседание на коректно посочен жалбоподател и при спазване на процесуалните правила за уведомяване на страната. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 2 във връзка с ал. 1, пр. 2 от АПК, Върховният административен съд - седмо отделение