Определение № 2879 от 16.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1545/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частната жалба на И. Г. П., изтърпяващ наказание "лишаване от свобода" в Затвора [населено място], против Определение № 19 от 06.01.2026г., постановено по адм. дело № 673/2025г. по описа на Административен съд – Кърджали, с което е върната исковата му молба против Административен съд – Хасково с правно основание чл.2в ЗОДОВ, претендираща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от правораздавателната дейност на съдилището по адм.д. 551/2025г. по описа на същия съд и производството по делото е било прекратено. Частният жалбоподател излага аргументи за неправилност на обжалваното определение и моли за отмяната му. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като обсъди доводите на частния жалбоподател и прецени данните по делото, приема следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Жалбата е депозирана в срока по чл. 230 АПК и липсват пречки за нейното разглеждане. Разгледана по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна. Производството пред АС Стара Загора е образувано по искова молба на И. П. против Административен съд – Хасково за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 6 700 лева, причинени от правораздавателната дейност на посочения ответник по адм.дело №551/2025 год. на Административен съд – Хасково, приключило с Определение №5110/16.05.2025г., с което друга искова молба на П. с правно основание чл.2в ЗОДОВ е била върната, а производството по делото е било прекратено. В обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е изложил обстоятелствата, преценени от него като основание за предявяване на исковата претенция. Най-общо, същите се изразяват в недоволство от крайния изход на спора, който не бил разгледан по същество, след като делото е приключило с прекратително определение и връщане на искова молба с правно основание чл.2в ЗОДОВ, след като съдебният състав е преценил, че ищецът желае преразглеждане на приключил по-рано правен спор с постановени съдебни актове на две инстанции, съответно по адм. д. №308/2024г. по описа на АС-Стара Загора и адм.д. №441/2025г. по описа на ВАС, с които актове била окончателно отхвърлена исковата му претенция. Обяснил е, че с отказа на съдебния състав да разгледа исковата му претенция по същество и постановяване на прекратителното определение по делото било нарушено правото му на безпристрастен и справедлив съдебен процес. При такаописаната като допусната от страна на АС-Хасково противоправна дейност ищецът предявил претенция за обезщетение на причинените му от тази дейност на съдилището неимуществени вреди, като посочил, че същата представлява нарушение на чл.6 и чл.10 ЕКПЧ и чл.47 и чл.11 ХОПЕС, както и чл.2 ДЕС. Първостепенният съдът при преглед на исковата молба не намерил връзка между описаните в исковата молба обстоятелства и европейски правни норми, които да обосновават допустимостта на исковата му претенция, поради което оставил същата без движение с указания за обосноваване на тази връзка чрез посочване на правни норми на европейското право, създаващи преки права за ищеца. В отговор частният жалбоподател посочил механично чл.2, чл.3, чл.4 и чл.6 ДЕС, привързани с чл.47 ХОПЕС, но не обосновал връзката на тези норми с конкретни действия на съдебния състав, чрез които да е било допуснато нарушаването им, извън крайния изход на делото. При преценка на уточненията, съдебният състав приел, че констатираните слабости не са отстранени, т.е. не са били изпълнени указанията му и на основание чл.158, ал.3 АПК, вр. чл.129, ал.3, вр. чл.130 ГПК е върнал исковата молба, като е прекратил производството по делото с оспореното пред настоящата инстанция определение. Оспореното определение, настоящият състав намира за валидно, допустимо и правилно. За да бъде разгледан иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ, следва да се твърдят настъпили вреди от противоправна дейност на администрацията или административните съдилища, извършена в нарушение на конкретни права, защитени и гарантирани в полза на ищеца от правото на ЕС. В хипотезата на исково производство правната квалификация на иска не е част от задължителното съдържание на исковата молба, уредено в разпоредбата на чл.127 ГПК, вр. чл.204, ал.5 АПК. Задължението да квалифицира исковата претенция е на съда, на основание разпоредбата на чл.146, ал.1, т.2 ГПК, вр. чл.144 АПК. За да извърши правната квалификация обаче, на съдебният състав е необходимо пълно посочване на обстоятелствата, от които ищецът извежда преценката си, че е било нарушено негово право, гарантирано му от правото на Съюза. Без посочване на тези обстоятелства, не може да бъде извършена проверка за това, дали се касае за право с директен ефект върху физическите лица, което създава за същите възможност за прякото му приложение в отношенията им с държавните органи и трети лица, за да бъде защитимо то директно в правен спор. В конкретния случай противоправната дейност на АС-Хасково се сочи като допусната при прекратяване на производството и връщане на исковата молба по правен спор за обезщетение на неимуществени вреди, причинени от администрацията на местата за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ и се изразява в недоволство от крайния изход на спора. Видно от пораждащия недоволството на ищеца съдебен акт, същият е констатирал отново необосноваване на материални норми на съюза, създаващи права за ищеца, които да не са били зачетени. От изложените и допълнени обстоятелства не се установява спорът да засяга такава материя или да разполага с трансграничен ( на територията на ЕС) ефект. Доколкото подобно нарушение не е обосновано в исковата молба и нейното уточнение, искът действително следва да бъде преценен като опит за преразглеждане по същество на предходен, приключил с краен съдебен акт, спор. В този смисъл, съдът намира за необходимо да припомни т.30 от Решението от29.01.2009 по делото Lenskaya v. Russia, № 28730 на ЕСПЧ, където Съдът припомня, че правото на справедливо изслушване от съд, гарантирано от член 6 § 1 от Конвенцията, трябва да се тълкува в светлината на Преамбюла на Конвенцията, който в своята релевантна част постановява, че върховенството на правото е част от общото наследство на държавите‑страни по Конвенцията. Един от основните аспекти на върховенството на правото е принципът на правната сигурност, който изисква, наред с другото, когато съдилищата окончателно са решили даден въпрос, тяхното решение да не бъде поставяно под съмнение (вж. Brumărescu срещу Румъния, решение от 28 октомври 1999 г., Reports 1999‑VII, § 61). В този смисъл, твърденията на засягане на правото на справедлив съдебен процес са основания за депозиране на жалба пред ЕСПЧ, но не и такова за провеждане на производство с правно основание чл.2в ЗОДОВ, след като от обстоятелствата в исковата молба не може да бъде установена необходимата връзка на твърдените нарушения с предоставени от правото на ЕС материални права в полза на ищеца. В този смисъл, като не е отстранил коментираните по-горе слабости в исковата си молба и не е обосновал връзката на нарушението с негово право в материя, попадаща сред компетентностите на ЕС, ищецът е дал основание за прекратяване на правния спор, който може да бъде предявен повторно, след отстраняването на коментираните слабости. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,