Определение № 139 от 03.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2100/2011 г.

взе предвид: Производството е образувано по частната жалба на Н. Ж. М. против разпореждане № 1738/08.06.2011 год., с което е върната касационна жалба против определение по чл.243 НПК на въззивния съд като недопустима на основанието по чл.243, ал.7 НПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура в писменото си становище поддържа, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение намира частната жалба за неоснователна по следните съображения: Варненският окръжен съд е образувал въззивно чнд № 408/2011 год. по частната жалба на Н. М. против определение № 640/24.02.2011 год. по чнд № 1083/2011 год. на Варненския районен съд по чл.243, ал.4 НПК. С определение № 225/22.03.2011 год. по съображения за неоснователност на частната жалба е потвърдил определението на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.7 НПК това определение е окончателно, поради което не подлежи на касационен контрол. Това е основанието, въз основа на което съдия от Варненския окръжен съд е приел, че касационна жалба е недопустима и е разпоредил да бъде върната подадената на жалбоподателя М.. Разпореждането в посочения смисъл е съобразено с разпоредбите на чл.243, ал.7 НПК и тази на чл.346 НПК, според която определенията по чл.243 НПК не са включени в предмета на касационното обжалване. По изложените съображения частната жалба против разпореждането за връщане на касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, поради което Върховният касационен съд, второ наказателно отделение