Определение № 5 от 12.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2010 г.

Производството е по чл. 307, ал.1 от ГПК. Образувано е по подадена молба вх. № 6800/06.07.2010 г. от ответника Д. П. П. за отмяна на влязло в сила решение № 767/29.05.2009 г. по в.гр. дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд и оставеното с него в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд, и определение № 1029/11.11.2009 г. по гр.дело № 943/2009 г. на ВКС II г.о. на осн.чл.303,ал.1,т.1 от ГПК. Молителят поддържа, че са налице новооткрити обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото както следва – декларация, подадена от Ц. А. Я., техническа експертиза, изготвена от инж. Недко А. А. от месец юни 2010 г., кс.копие от записка за вписване на н.акт № 768/1919 г., кс.копие от опис-декларация за полските имоти на К. А. К., препис от решение № 809/31.07.2001 г. на ОСЗ[населено място] за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи на наследниците на К. К., скица № 438810.04.2006 г., писмо от [община], отдел „К. и регулация „ № З.-2872/13.02.2006 г., Удостоверение № 259/17.04.2009 г., издадено от [община], район”В. В.”, опис на местностите в землището на „В.”, протокол от 22.03.1946 г. по гр.дело № 62/46 г. на Варненския районен съд, Удостоверение № 1372/ от месец март `1936 г., издадено от А. селско общинско управление, списък с наименование на местности, дерета и могили в землището на[населено място] преди кооперирането през 1958 г. и тяхното местоположение по кадастралната карта, констативен акт № 30/15.08.2005 г., издаден от [община], район „В. В.”, жалба от молителя Д. П. до Районна прокуратура[населено място]. От посочените писмени доказателства според молителя се установява, че признатият за възстановяване имот на ищците-ответници по молбата с решение № 809/31.07.2001 г. на ОСЗ В. в м.”К. Чешме” – сега м.”М.” не е идентичен с имота, придобит от молителя на осн.пар.4а от ПЗР ЗСПЗЗ, че м.”К. Ч.” не е идентична с местността „М.”, от което се обосновава извода за неоснователност на предявения отрицателен установителен иск. Ответникът по молбата С. И. В., чрез адв.К. К. е изразил становище в писмен отговор за недопустимост на молбата за отмяна на влезлите в сила решения и за неоснователност на същата. Останалите ответници по молбата не са изразили становище. Върховният касационен съд, като обсъди по реда на чл. 307, ал.1 от ГПК наличието на предпоставките за допустимост на подадената молба за отмяна приема следното: С решение № 767/29.05.2009 г. по в. гр. дело № 40/2008 г. на Варненския окръжен съд е оставено в сила решение № 3280/27.11.2008 г. по гр.дело № 4459/2007 г. на Варненския районен съд, с което е признато за установено по отношение на ответниците по молбата/ищци/, че молителят Д. П. П. не е собственик на недвижим имот с площ от 600 кв.м., находящ се в[населено място], кв.”В.”, м.”М.”, съставляващ ПИ № 841 по ПНИ на м.”М.”. С определение № 1029/11.11.2009 г. по гр.дело № 943/2009 г. на ВКС II г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд по гр.дело № 40/2009 г. по подадена касационна жалба от Д. П.. Съдът намира, че молбата за отмяна следва да се допусне до разглеждане по същество в открито съдебно заседание, тъй като е подадена в преклузивния тримесечен срок от постановяване на решенията, които подлежат на отмяна. Подадена е от легитимирана страна – ответник и е посочено мотивирано основание за отмяна – чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. С оглед на изложеното съдът намира, че молбата следва да се допусне до разглеждане относно заявеното основание съгласно чл. 303,ал.1,т.1 от ГПК. Като взе предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение