Решение № 1578 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6771/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Х. и Н. А. Н., действащи чрез адв. Димитрова, против Решение № 1640/21.05.2025 г. по адм. дело № 613/2024 г. по описа на Административен съд -– Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата им срещу Решение № 1012-04-55#1/29.07.2024 г. на и.д. директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт -– Велико Търново (ТП на НОИ) и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-04-01630464/20.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване (ДОО) в ТП на НОИ -– Велико Търново. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – директорът на ТП на НОИ -– Велико Търново, чрез гл. юриск. Маринова, излага писмено становище за неоснователност на жалбата. Счита първоинстанционното решение за правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материални закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 1012-04-55#1/29.07.2024 г. на и.д. директор на ТП на НОИ – В. Търново и потвърденото с него Разпореждане № РО-5-04-01630464/20.06.2024 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО, с което д-р Х. и д-р Н. са задължени солидарно да внесат сума по ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603832/07.06.2024 г., в размер на 2 986,71 лв., от които главница в размер на 2 709,87 лв. и лихви за забава към датата на издаване на ревизионния акт в размер на 276,84 лв. След преценка на събраните доказателства, административният съд е прел за установено, че д-р Х. и д-р Н. са били членове на ТЕЛК при „МБАЛ -– Павликени“ ЕООД. В това си качество същите са издали Експертно решение /ЕР/ № 91207/06.06.2023 г. от заседание № 120/06.06.2023 г. на ТЕЛК, с което на лицето М. В. В. е била определена 73,00 % трайна намалена работоспособност (ТНР) с дата на инвалидизиране - 20.05.2016 г. С разпореждане [номер]/26.07.2023 г. на ръководител ПО при ТП на НОИ -– В. Търново, на В. е отпусната лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на социалната пенсия за старост, съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 7 от КСО. Решението на ТЕЛК при „МБАЛ – Павликени“ ЕООД от 06.06.2023 г. е обжалвано от ТП на НОИ -– В. Търново пред НЕЛК по реда на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето (ЗЗдр.). На свое заседание № 228 от 29.11.2023 г. специализиран състав по вътрешни болести, белодробни и сърдечно- съдови заболявания на НЕЛК е отменил ЕР на ТЕЛК и е издал ново ЕР № 92175 от същата дата, с което е приета само 39% трайна неработоспособност на лицето. С Разпореждане № 1011-04-2251#1/17.04.2024 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ -– В. Търново, отпуснатата лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване на В. е прекратена, считано от 02.03.2023 г. тъй като лицето не отговаря на изискванията на чл. 72 от КСО – наличие на ТНР, вид и степен на увреждане повече от 50 на сто, при окончателно определена ТНР на М. В. от 39 %. След извършена частична ревизия по разходите на ДОО за отменени актове на ТЕЛК при „МБАЛ -– Павликени“ ЕООД е издаден Ревизионен акт за начет № РМ-5-04-01603832/07.06.2024 г., съгласно който е разпоредено ревизираните лица д-р А. Х. и д-р Н. Н., в качеството им на членове на ТЕЛК към „МБАЛ - Павликени“ ЕООД, да възстановят солидарно сумата от общо 2 986,71 лв. главница и лихви, представляваща неправомерно изплатена пенсия за инвалидност поради общо заболяване на лицето М. В., в резултат на отменено ЕР на ТЕЛК № 91207/06.06.2023 г. Констатациите в ревизионния акт са потвърдени с мотивирано заключение от контролния орган. Разпореждането от 20.06.2024 г. за внасяне на процесната сума, издадено въз основа на акта за начет, е оспорено от двамата лекари пред директора на ТП на НОИ -– В. Търново, който с Решението си от 21.05.2025 г. е отхвърлил жалбата и е потвърдил акта на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при ТП на НОИ – В. Търново. Въз основа на констатациите в решението на НЕЛК, първоинстанционният съд приема, че дадената от ТЕЛК към „МБАЛ -– Павликени“ ЕООД оценка на неработоспособността на лицето не почива на данните от медицинската документация, както и че общите данни от изследването не са показателни за описаните увреди, респ. не са били съобразени нормите на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от Наредбата за медицинската експертиза (НМЕ). Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, съдът е заключил, че в представения анализ към съставения ревизионен акт за начет се съдържат и конкретните фактически основания, обосноваващи сочените нарушения на чл. 62 и чл. 63, ал. 1 от НМЕ относно вида и начина на определяне на увреждането и степента на ТНР. Счел е, че изводите на членовете на ТЕЛК не почиват на данни от медицинската документация, тъй като видно от ЕР на НЕЛК, лекарите са определили необосновано по- висок процент ТНР, при положение, че голяма част от диагнозите, посочени в акта на ТЕЛК, не се потвърждават, а за други е налице съществена ревизия, водеща и до редукция на признатия процент нетрудоспособност. В заключение е направен извод за нарушение на нормативни разпоредби по издаване на ЕР на ТЕЛК към „МБАЛ -– Павликени" ЕООД, както и за наличие на причинно– следствена връзка между отмененото решение и неправилно изплатените пенсии въз основа на установения процент неработоспособност, в резултат на което е настъпила и щета за ДОО. Така мотивиран, административният съд е оставил в сила решението на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане на ръководителя по контрола на разходите по ДОО при ТП на НОИ -– В. Търново. Решение е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО предвижда възможност на контролните органи на НОИ да съставят на физическите лица или юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи, включително от неправилно удостоверяване на осигурителен стаж или осигурителен доход и от актове на медицинската експертиза, които са отменени, поради нарушаване на нормативните разпоредби при издаването им. Анализът на посочената правна норма показва, че за да бъде реализирана отговорността на лекарите от състава на ТЕЛК не е достатъчна само отмяната на ЕР на ТЕЛК, а следва да е налице причинна връзка между поведението им и настъпилия вредоносен резултат за ДОО, дължаща се на нарушаване на нормативните разпоредби по издаването на акта на медицинската експертиза. Следователно трябва да е налице нарушаване на нормативните изисквания. уреждащи процедурата по издаването, съдържанието и формата на ЕР. Принципите и критериите на медицинската експертиза, както и редът за нейното извършване са определени в НМЕ, приета на основание чл. 101 ал. 7 от Зздр. Съгласно чл. 63, ал. 1 от НМЕ, установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловения функционален дефицит се съобразяват със съответната отправна точка съгласно Приложение № 1, като несъобразяването с отправната точка, предвидена в Приложение № 1 "Отправни точки за оценка на трайно намалената работоспособност и на вида и степента на увреждането в проценти", при експертизата на работоспособността, извършвана от орган на медицинската експертиза, представлява нарушение на материалноправните разпоредби при издаване на ЕР. Отчитайки правната природа на актовете на медицинската експертиза, при установяване степента на ТНР, участващите в колегиалния орган експерти не действат при условията на дискреция, а в рамките на обвързана компетентност. По делото не е спорно, че настоящите касатори, в качеството им на лекари, са участвали в състава на ТЕЛК към „МБАЛ -– Павликени" ЕООД и са издали ЕР № 91207/06.06.2023 г., въз основа на което на лицето М. В. е било разпоредено отпускането на лична социална пенсия за инвалидност поради общо заболяване при ТНР 73,00 %. Ревизионният акт за начет е издаден след извършване на ревизия, в която е установено, че с влязло в сила ЕР № 92175/29.11.2023 г. от заседание № 228/29.11.2023 г. на НЕЛК е отменено споменатото ЕР № 91207/06.06.2023 г. на ТЕЛК, като на горепосоченото лице е изплатена неправомерно пенсия. Основателно в обжалваното решение съдът е приел, че лекарите са имали възможност да обжалват ЕР на НЕЛК по реда на ЗЗдр. като изложат твърденията си за неговата незаконосъобразност пред съда, което обаче не е сторено, съответно актът е придобил стабилитет. В тази връзка, настоящият касационен състав не може да извършва преценка на констатациите, дадени в ЕР на НЕЛК, и да подлага под съмнение направената оценка на работоспособността, респ. да приема други критерии и да обосновава други отправни точки за оценка на ТНР. Спорният по делото въпрос касае обстоятелството дали е допуснато "нарушаване на нормативните разпоредби по издаване на актове на медицинската експертиза" при постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК от 06.06.2023 г., за да се ангажира отговорността на лекарите по реда на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. В разглеждания случай, от събраните по делото доказателства, категорично се установява, че д-р Х. и д-р Н. са постановили експертното си решение при непълна медицинска документация. В допълнение, част от установените здравословни страдания на лицето, не се подкрепят от заключенията на екипите от лекари, осъществили леченията, за които да има и обективни данни от проведени различни по вид изследвания. Същевременно е нарушена и технологията за оценка на ТНР, тъй като не са изследвани всички обстоятелства относно заболяванията на освидетелстваното и не са спазени правилата за определяне на процента ТНР. Видно от представения по делото анализ към съставения ревизионен акт за начет, контролният орган на ТП на НОИ подробно е изложил фактическите установявания, довели го до заключение за наличие на нарушение по чл. 62 от НМЕ, допуснато от състава на ТЕЛК към „МБАЛ -– Павликени" ЕООД, тъй като в експертното си решение лекарите не са обосновали медицински всички разглеждани диагнози, вкл. е констатирано, че са налице медицински неаргументирани оценки по Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ. Установеното от органа се подкрепя от приетото в ЕР на НЕЛК от 29.11.2023 г., с което по същество е била потвърдена, и то частично, само една от констатациите по повод МКБ [заличен текст] като НЕЛК е изменила диагнозата на МКБ [заличен текст], определяйки като краен резултат същия процент ТНР - 30 %. Що се отнася до определената ТНР 50% за вътрешни заболявания - МКБ [заличен текст]; МКБ [заличен текст]; МКБ [заличен текст], НЕЛК е отменил и върнал ЕР на ТЕЛК за прилагане на медицински документи, които да докажат честота на кризите и уроинфекциите, дали е провеждано амбулаторно лечение и дали са спазени изискванията на отправните точки, поради липса на мотиви. Не е споделено и приетото заключение за определена ТНР 50 % за МКБ [заличен текст] и МКБ [заличен текст], тъй като има данни само от ЕМГ, без описани клинични данни в приложените епикризи. По отношение определената ТНР 20% за [заличен текст], ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване с мотиви, че няма актуална консултация с уролог и ехография, липсва и консултация с [заличен текст]. При тези данни разликата в преценката на здравословното състояние на освидетелстваното лице между лекарите от ТЕЛК и НЕЛК очевидно не се дължи на различен подход и субективна оценка при определяне на установеното увреждане, стадият на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит. Констатираните непълноти в представената медицинска документация, както и липсата на относима и задължителна за оценката на ТНР документация, са пренебрегнати от членовете на ТЕЛК, препятствайки правилната оценка на вида и степента на заболяванията. В случая не са спазени правилата на медицинската логика за определяне на процент ТНР, в резултат на което е налице изрично посочване от НЕЛК на допуснато нарушение по чл. 62 и 63, ал. 1 от НМЕ. Следва да се отбележи, че противно на твърдяното в касационната жалба, не е налице изискване в решението на НЕЛК да са посочени конкретно нарушените нормативни разпоредби при издаване на ЕР на ТЕЛК. Съгласно чл. 61 от НМЕ, за да е законосъобразно експертното решение на ТЕЛК, трябва да е налице точно установяване на здравословното състояние на лицето, съгласно действаща правна норма, каквото в случая не е направено. НЕЛК е констатирала, че ТЕЛК се е произнесла за част от поводите при липса на съответна медицинска документация или изследвания, които ги установяват, което на свой ред води и до извода, че членовете на ТЕЛК са постановили решението си в противоречие с правилата на медицинската логика при определяне процента ТНР и в разрез с нормативно заложените критерии за това. Обосновано административният съд е приел, че е налице пряка причинна връзка между действията на лекарите специалисти, в качеството им на участници в състава на ТЕЛК, чието ЕР е отменено и отпуснатата неправомерно въз основа на него пенсия за инвалидност. Доказано е наличието на всички елементи от хипотезата на чл. 110, ал. 1 от КСО за ангажиране отговорността на лекарите-членове на ТЕЛК. Отмененото незаконосъобразно решение на ТЕЛК към „МБАЛ -– Павликени" ЕООД, в чийто състав са участвали касаторите, е било законовото основание за изплащането на пенсия за инвалидност, според определения по отношение на освидетелстваното лице процент на ТНР и степен на увреждане. Тези средства представляват неправилно извършени осигурителни разходи и се явяват щета за ДОО, поради което касаторите носят отговорност по реда на чл. 110 от КСО. Имуществената отговорност, предвидена в посочената разпоредба възниква по силата на закона. Тя се състои в заплащане на обезщетение за причинените от физически и юридически лица вреди на държавно обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. В случая параметрите на претърпяната вреда са точно определени по основание и размер и правилно е ангажирана имуществената отговорност на причинилите я лица. По отношение ангажиране отговорността на касаторите солидарно, то следва да се посочи, че ако увреждането е причинено от неколцина, те отговарят солидарно, т.е. лекарите от състава на ТЕЛК, чието решение е отменено, имат качеството на солидарни длъжници (арг. чл. 53 от Закона за задълженията и договорите). Без значение е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила административен акт е предвидено в закона (чл. 98, ал. 7 от КСО), защото ако процесното ЕР на ТЕЛК не е било издадено с посоченото по- горе съдържание, тогава и пенсия на В. не би била отпусната и изплащана недължимо. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви) и съотнасянето им към приложимите правни норми. Неоснователни са и възраженията относно допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на оспорения съдебен акт. При съблюдаване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 от АПК, АС – В. Търново е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно, следва да се остави в сила. При този изхода на спора основателно е своевременно заявеното искане на ответника по касация за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На основание 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК в полза на ТП на НОИ -– Велико Търново следва да се присъдят претендираните разноски в размер на 80 евро. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,