Решение № 1938 от 18.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12325/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Варна, подадена чрез гл. юрк. Р. Славова против решение № 11482/23.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1064/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост на съдебния акт - касационно оотменително основание чл.209, т.2 от АПК. Иска се съдът да обезсили обжалваното решение. Ответникът - „ВАРНА-ПЛОД“ АД, чрез процесуалния си представител адв. П. Стоев, в писмен отговор излага становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение да бъде потвърдено. Прави искане за присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Счита, че решението на първоинстанционния съд е недопустимо. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да издаде заповед по чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост за продажба на 648 кв.м идеални части от поземлен имот с идентификатор 10135.51.129 по КККР на гр. Варна на „ВАРНА-ПЛОД“ АД, изпратил е преписката на административния орган за произнасяне при съобразяване на дадените указания и е определил срок за това, както и е присъдил разноски. В касационната жалба се поддържат оплаквания за недопустимост на решението, като се твърди, че не е налице годен за съдебен контрол акт, респективно че мълчалив отказ е бил формиран още през 2023 г., поради което жалбата пред първата инстанция е просрочена. Неоснователни са доводите в касационната жалба за недопустимост на съдебното производство поради липса на годен за съдебен контрол акт и поради просрочие на оспорването. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето на административния орган в законоустановения срок се смята за мълчалив отказ да се издаде исканият административен акт. Мълчаливият отказ представлява правна фикция, чрез която законодателят приравнява бездействието на административния орган на изричен отказ, именно с цел да гарантира правото на защита и достъпа до съдебен контрол. Тази уредба е израз на принципа на правовата държава и на изискването административната дейност да бъде предвидима, контролируема и осъществявана в разумни срокове. В противен случай бездействието би се превърнало в средство за заобикаляне на закона и за фактическо осуетяване на предоставени от него субективни права. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол, когато са налице следните предпоставки: наличие на надлежно сезиране на компетентен орган, задължение на същия да се произнесе, изтичане на срока за произнасяне и липса на изричен акт. В случая тези предпоставки са налице. Правилни са сторените от първоинстанционния съд фактически установявания и изведените въз основа на тях правни изводи. Правилно по делото е установено, че Решение № 1308-3 и Решение № 1308-3-1 от 11.08.2023 г. на Общински съвет – Варна са влезли в сила на 02.09.2023 г., а едва на 10.03.2025 г. са изпратени на Кмета на Община Варна за извършване на действия по компетентност. Едва от този момент възниква изпълнителната фаза на сложния фактически състав по чл. 35, ал. 3 ЗОС. Правилно съдът е приел, че изпращането на решенията през август 2023 г. на основание чл. 22, ал. 1 ЗМСМА има уведомителен характер и е част от механизма за контрол за законосъобразност – с оглед възможността за връщане или оспорване. Това изпращане не поражда задължение за изпълнение и не поставя начало на срока по чл. 57 АПК. Поради това не може да се приеме, че през 2023 г. е формиран и впоследствие влязъл в сила мълчалив отказ. След получаването на влезлите в сила решения на 10.03.2025 г. е започнал да тече приложимият 7-дневен срок по чл. 57, ал. 4 АПК. Непроизнасянето в този срок формира мълчалив отказ, който подлежи на съдебно оспорване в едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Подадената на 08.04.2025 г. жалба е в рамките на този срок и е процесуално допустима. Следва да се подчертае и принципното положение, че административният орган не може чрез продължително бездействие да обезсмисля влязъл в сила акт на компетентния колективен орган, още по-малко когато законът му възлага задължение за последващо действие в условията на обвързана компетентност. Допускането на подобна възможност би означавало на практика органът по изпълнение да постави под съмнение действието на стабилен административен акт, без да е упражнил предвидените в закона способи за контрол. Това би противоречало както на принципа на законност, така и на основното изискване административната власт да действа своевременно и добросъвестно. Правовият ред не допуска чрез бездействие да се препятства реализацията на признато от закона право и да се създава продължителна правна несигурност за адресата на административната дейност. Именно за предотвратяване на подобни хипотези законодателят е въвел института на мълчаливия отказ и съдебния контрол върху него. По изложените съображения касационният състав приема, че първоинстанционният съд правилно е приел жалбата за допустима и е разгледал спора по същество, поради което възраженията за недопустимост на производството са неоснователни. Непроизнасянето на кмета на община Варна при наличие на всички законови предпоставки, представлява незаконосъобразен мълчалив отказ, постановен в противоречие с принципите на законност, служебно начало и произнасяне в разумен срок. Като е отменил мълчаливия отказ и е върнал преписката за произнасяне със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, административният съд е постановил правилен съдебен акт. Не са налице касационните основания по чл. 209 АПК за неговата отмяна. При този изход на делото основателно се явява своевременно направеното искане на касационния жалбоподател за присъждане на сторените разноски в посочения и доказан размер от 1227,10 евро. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение