Решение № 5091 от 12.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10764/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф“ЕООД със седалище в гр. Варна, чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение №7677 от 09.07.2025г., постановено по адм. дело №1465/2024 г. по описа на Административен съд – Варна. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния и процесуалния закони, и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени изцяло Заповед за налагане на санкции №РД-09-371(1)/ 19.06.2024г. на Директор на РЗОК – Добрич. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Директор на РЗОК – Добрич, чрез юриск. Костова, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да уважи частично жалбата на изпълнителя на специализирана медицинска помощ по ендокринология срещу издадената от ответника по касация заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът макар и да не е допуснал съществени процесуални нарушения в хода на производството по нейното издаване, а вменените нарушения да са доказани по несъмнен начин, то неправилно е приложил материалния закон, във връзка с размера от 150 лева на наложената санкция „финансова неустойка“, поради което и намалил същата на 50 лева. Настоящият касационен състав намира тези изводи за правилни. Не е спорно, че между „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф“ЕООД е сключен договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ №087085/ 09.10.2023г., по силата на който изпълнителят се е задължил да оказва специализирана извънболнична медицинска помощ, съобразно Националния рамков договор за медицинските дейности (НРД за МД) за 2023-2025 г. Със Заповед № РД-09-371/06.06.2024 г. на Директор на РЗОК – Добрич, на основание чл.72, ал.3 и ал.5, чл.433 ал.2 и чл.434 ал.1 и ал.2 от НРД МД 2023 - 2025г., е наредено извършването на планова, тематична проверка на „Индивидуална практика за специализирана медицинска помощ по ендокринология Д-р Т. Ариф“ ЕООД. За резултатите от извършената проверка е бил съставен Протокол №2907-85-9/10.06.2024г., съдържащ фактическите констатации на проверяващите лица, като в него е бил установен случай на нарушение на действащия НРД за МД, за което последващо е била и издадена Заповед за налагане на санкции №РД-09-371(1)/19.06.2024г. на Директор на РЗОК – Добрич, предмет на настоящия правен спор. С касационната жалба защитата на изпълнителя на първична извънболнична медицинска помощ излага доводи, че първостепенният съд неправилно е обосновал извод за безспорна установеност на извършеното нарушение. Касационният състав намира това възражение за неоснователно. Видно е от съставения Протокол № 2907-85-9/10.06.2024г., че с амбулаторен лист №241087072С73/10.04.2024г. е бил извършен вторичен консултативен преглед на здравноосигурено лице Ц. И. с диагноза [заличен текст]. Констатирано е обаче, че за периода 09.04.2024г. – 11.04.2024г. същото ЗОЛ е било хоспитализирано по кл. пътека №Р152 в МБАЛ „Лайф хоспитал“ЕООД, гр. Бургас, като това обстоятелство се установява и от приложената в адм. преписка справка за пролежаванията в болница на лицето. Прието е проверяващия екип, че гореописаното представлява нарушение на чл. 162, ал. 5 от НРД за МД за 2023-2025 година. Според последното правило в случай на хоспитализиране на ЗОЛ и когато това е удостоверено с подписа му в амбулаторния лист, лекар от лечебно заведение за СИМП, работещ в изпълнение на договор с НЗОК за оказване на СИМП, не следва да назначава и извършва за периода на хоспитализацията консултативни прегледи и изследвания. В разглеждания случай е налице амбулаторен лист от 10.04.2024г., инкорпориращ и изискуемата се декларация от пациента, че към датата на прегледа не е хоспитализиран в лечебно заведение, но на определеното за това място липсва подпис на И.. С оглед на това и без да спази изискуемите се предпоставки на действащия НРД за МД, специалистът е извършил консултативен преглед и е назначил изследвания, без да се увери, че лицето не е било към този момент хоспитализирано в болнично заведение, както впоследствие се е оказало. Правилно при тази обстановка е прието от първоинстанционния съд, че нарушението е установено по несъмнен начин и с годни доказателства. Не са били допуснати и нарушения на съществени процесуални правила. Обосновано административният съдия е изменил заповедта за налагане на санкции, досежно размер на наложената „финансова неустойка“ от 150 лева на 50 лева. Изложеното обосновава и извода на касационната инстанция за правилност на обжалваното съдебно решение, поради което същото следва да се остави в сила, тъй като не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЗОК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 41 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.143 ал.3 АПК, във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.25а ал.3 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт, изразила се само в депозиране на писмен отговор, без явяване в съдебно заседание, които ЕООД-то следва да заплати. По изложените съображения Върховният административен съд, Шесто отделение