Определение № 13732 от 17.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11034/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частна жалба, подадена от Главен директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София, чрез процесуален представител ст. юрк. С.Славова, против Определение №1171 от 24.10.2024 г., постановено по адм. дело № 182/2022 г. по описа на Административен съд - Силистра, с което е отхвърлена молбата му за изменение на Определение № 598 от 06.12.2023 г. по същото дело, в частта му за разноските. Частният жалбоподател излага съображения за неправилност на обжалваното определение, като постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Твърди, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и неправилно съдът е осъдил ГД “ИН“ да заплати разноски за адвокатски хонорар и Д.Т. Поддържа и че размерът на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение е определен в противоречие със законовите разпоредби и несправедливо е завишен, като не е съобразено направеното възражение за прекомерност. Иска да се отмени обжалваното определение и се измени Определение № 598 от 06.12.2023 г., постановено по адм.д. № 182/2022 г. по описа на АС-Силистра в частта за разноските, като се намалят присъдените такива. Ответната страна – С. И. В., чрез адв. В.Маринова, с писмен отговор, оспорва частната жалба, излага подробни съображения за правилност на оспореното определение и иска да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, като обсъди наведените доводи и събраните доказателства, намира частната жалба за допустима, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С Определение № 598/06.12.2023 г. по адм. д. № 182/2022 г. по описа на АС - Силистра на основание чл. 159, т. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата на С. В. против заповед от 24.10.2022 г. на Главния директор на ГД “ИН“, с която са промени отделни елементи от служебното правоотношение на жалбоподателя, в качеството му на служител в ГД “ИН“, и производството по адм. д. № 182/2022 г. по описа на АС - Силистра е прекратено. Съдът е приел, че е налице хипотезата по чл. 159, т. 3 АПК, вр. чл. 156, ал. 1 и чл. 143 АПК, тъй като административния акт е отменен в рамките на започнало съдебно производство, но преди първото по делото заседание, поради което е присъдил на С. В. сумата от 1510 лв. разноски по делото, от които 10 лв. – държавна такса и 1500 лв. – адвокатски хонорар. С атакуваното пред настоящата инстанция Определение № 1171 от 24.10.2024 г., в изпълнение указанията на ВАС дадени с определение №9989 от 25.09.2024 г., постановено по адм.д. № 8451/2024 г. по описа на съда, АС – Силистра е приел, че не са налице основания за изменение на Определение № 598/06.12.2023 г., като е изложил мотиви за дължимостта на вече присъдените разноски, в посочения размер, съответстващ на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и осъщественото процесуално представителство и неоснователност на направеното от ответната страна възражение за прекомерност, с оглед фактическата и правна сложност на делото. Определението е правилно. Правилно, предвид оттеглянето на оспорения административен акт и в съответствие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, първоинстанционният съд е присъдил разноски на жалбоподателя - договореното и изплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения по делото договор за правна защита и съдействие. Съдът отчитайки фактическата и правна сложност на делото и осъщественото процесуално представителство е приел за неоснователно направеното от ответната страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, който извод се споделя от настоящата инстанция. Размерът на адвокатското възнаграждение, по аргумент от чл.36 от Закона за адвокатурата /ЗАдв./, следва да бъде справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденото в Наредба на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) - в случая Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1/2004 г.). Следователно, при определяне дължимия размер на адвокатско възнаграждение следва да бъдат съобразени три обстоятелства: 1. то трябва да е справедливо; 2. обосновано и 3. да съответства на предвидения в съответната Наредба минимум. Наредбата създава гаранции за осигуряване на качествена адвокатска услуга, която да предлага подходяща защита на правата и интересите на страните в съдебното производство, като определянето на минимални размери на адвокатските възнаграждения има за цел да установи минимален стандарт за справедлив и обоснован размер на възнаграждението, съобразно вида на делата, техния предмет и защитавания материален интерес. В правомощията на съда е да прецени кой размер е справедлив и обоснован по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. и справедливо да остойностява заплатеното от страната, с оглед на всички обстоятелства по делото. Горното виждане е в съответствие и с указанието на СЕС по дело С-438/22, съдът да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В случая предвид обема на осъщественото процесуално представителство - подаване на писмени молби, становища и участие в открити с.з., вкл. с разпит на свидетели, и обстоятелството, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер близък до минималния, съгласно чл.8, ал.3 от Наредбата, се налага извода, че същото се явява справедливо и обосновано и не следва да бъде редуцирано. По изложените съображения, като е счел молбата на Главния директор на ГД“ИН“ за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските за неоснователна, първоинстанционният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, Трето отделение