Определение № 8546 от 06.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7534/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 254 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Х. С., чрез процесуалния представител адв. А. Натина, срещу разпореждане № 15702/23.04.2026 г., постановено по административно дело № 4587/2026 г. на Административен съд – София-град, с което е оставено без разглеждане искането му за защита срещу неоснователни действия на кмета на район „Връбница“ – Столична община (СО) и на служителите в поверената му администрация, неосноваващи се на административен акт или на закона. В частната жалба се излагат доводи за недопустимост и неправилност на оспореното разпореждане, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушения в процесуалната дейност на съда и се претендира неговата отмяна. Ответникът – кметът на Столична община, район „Връбница“, чрез процесуалния представител юрк. Карагьозов, в писмен отговор, придружен с приложения, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, който подлежи на оспорване, и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по искане на С. като носител на вещни права (право на строеж) в общински поземлен имот с идентификатор 68134.2824.466 по Кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР). Искането е подадено по реда на чл. 250 АПК и в него се поддържа, че кметът на район „Връбница“ при СО или служители на поверената му администрация извършват неоснователни фактически действия, изразяващи се в строително-монтажни работи по „Изграждане на улица „Справедливост“ в участъка от О.Т. 266 – О. Т. 68 – О. Т. 67 и улица „367“, в участъка от О.Т. 72 – О.Т. 68, кв. „Модерно предградие“, район „Връбница“, които не се основават на административен акт или на закона, а в условията на евентуалност излага, че неоснователните фактически действия са извън предмета на издадено разрешение за строеж. В хода на производството, административният съд е изискал от административния орган да представи незабавно по делото данни извършват ли се твърдените действия и на какво основание, както и доказателства във връзка с относими факти и обстоятелства. Изисканите доказателства са представени от органа ведно със становище за неоснователност на искането. За да се произнесе с оспореното разпореждане, съдът приел, че искането, с което е сезиран, е недопустимо, тъй като видно от приложените по делото документи строително-монтажните работи се извършват въз основа на издадено разрешение за строеж Б-126/02.08.2022 г. на главния архитект на СО, съгласно одобрените проекти и съгласно протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура от 17.08.2022 г. Отделно от това, приел, че отправеното в условията на евентуалност искане също е недопустимо, доколкото от приложените по делото доказателства се установява, че действията не са извън предмета на издаденото разрешение за строеж. Въз основа на преценката за наличието на административен акт като основание за извършване на действията, чието прекратяване се претендира, съдът отхвърлил приложимостта на чл. 250, ал. 1 АПК и оставил без разглеждане искането. Разпореждането е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 250 АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършвани от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Цитираната разпоредба е средство за защита срещу фактически действия на административен орган или на длъжностно лице, извършвани извън определените по закон правомощия на органа или на длъжностното лице, които не са преустановени към момента на сезиране и произнасяне от съда. Предмет на проверка в производството по чл. 250 АПК е дали действията се извършват въз основа на издаден административен акт или на закона. В случая, правилно първоинстанционният съд е приел, че описаните от частния жалбоподател действия се основават на разрешение за строеж Б-126/02.08.2022 г. на главния архитект на СО, което е влязло в сила на 09.08.2022 г., одобрените проекти и протокол от 17.08.2022 г. за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво за строежи на техническата инфраструктура. Що се отнася до твърденията, че описаните действия надхвърлят обхвата на посоченото разрешение за строеж, тъй като засягат част от ПИ № 68134.2824.466, върху който жалбоподателят има учредено право на строеж, и по-конкретно засягат „пътека, 1,50 м.“, ограда и водопроводна шахта, от данните по делото не могат да се направят установявания в този смисъл. При проследяване на информацията, съдържаща се в представените по делото строителни книжа, и тази относно статуса на ПИ № 68134.2824.466 и ПИ № 68134.2824.2451 се установява, че пътеката и водопроводната шахта не попадат в ПИ № 68134.2824.466, а в ПИ № 68134.2824.2451 и освен това е предвидено премахване въпросната шахта. Настоящият състав споделя приетото от първоинстанционния съд, че по делото не се установява наличието на фактическо действие на кмета на район „Връбница“ при СО, което да не се основава на административен акт или на закона. Изводите на първоинстанционния съд кореспондират на съдържащите се по делото доказателствени материали, при събирането и обсъждането на които не се констатират твърдените от частния жалбоподател процесуални пропуски. Предвид изложеното, оспореното разпореждане е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд