Определение № 4249 от 21.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 5146/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 24352 от 31.10.2023 г., подадена от С. М. С. и насочена срещу Разпореждане № 4083 от 13.10.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС, ХV търг.състав, с което е върната частна жалба вх.№ 20294 от 12.09.2023 г., подадена от С. М. С. против Разпореждане № 3398 от 18.08.2023 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС. С оглед етапа и характера на производството не се дължи връчването на препис от частната жалба. Частната жалба с вх.№ 24352 от 31.10.2023 г. е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Софийският градски съд е сезиран с искова молба с вх.№ 11221 от 07.02.2023 г., подадена от С. М. С., в която е заявено искане посоченото като ответник лице (съдия Е. Г.) да бъде осъдено да му заплати сумата 2 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди. Последвало е образуването на гр.д.№ 1419/2023 г. по описа на СГС, І-28 състав. С Определение № 1825 от 10.02.2023 г. производството по гр.д.№ 1419/2023 г. на СГС, I–28 състав е прекратено и с оглед цената на иска е изпратено за разглеждане на компетентния съобразно правилата за родовата подсъдност Софийски районен съд. Последвало е подаването на частна жалба с вх.№ 15417 от 17.02.2023 г. от С. М. С. срещу определението от 10.02.2023 г. След неизпълнение на указания за заплащането на държавна такса от 15 лв. по сметка на САС, частната жалба с вх.№ 15417 от 17.02.2023 г. е върната с Разпореждане № 5670 от 14.03.2023 г. на СГС, І-28 състав. Подадената срещу последното частна жалба с вх.№ 29850 от 29.03.2023 г. е изпратена на Софийски апелативен съд за произнасяне, независимо от липсата на приложен към нея документ за заплатена държавна такса, като съображенията си да стори това администриращият СГС, І-28 състав е изложил в Разпореждане № 10192 от 11.05.2023 г. Така сезираният САС, ХV състав се е произнесъл с Определение № 1747 от 07.07.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС. След обсъждане на наведените с частна жалба с вх.№ 29850 от 29.03.2023 г. оплаквания и по съображения, че като не са изпълнени надлежно дадените на частния жалбоподател указания за внасяне на държавна такса за разглеждане на подадената от него частна жалба с вх.№ 15417 от 17.02.2023 г., поради наличие на предпоставките на чл. 262, ал. 2 вр. чл. 275, ал. 2 ГПК частната жалба с вх.№ 15417 от 17.02.2023 г. правилно е върната, САС е потвърдил Разпореждане № 5670 от 14.03.2023 г. по гр.д.№ 1419/2023 г. по описа на СГС, І-28 състав. С оглед изхода на делото, С. М. С. е осъден да заплати по сметка на САС държавна такса в размер на 15 лв. за разглеждането на частната жалба с вх.№ 29850 от 29.03.2023 г. Последвало е подаването на частна жалба с вх.№ 17254 от 24.07.2023 г. от С. М. С. срещу Определение № 1747 от 07.07.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС. Тази частна жалба е върната с Разпореждане № 3398 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС – поради неизпълнение на указания от 25.07.2023 г. за представяне на документ за внесена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв., изложение на основанията за допускане до касационно обжалване и приподписване от адвокат в едноседмичен срок от съобщението. Срещу Разпореждане № 3398 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС е постъпила частна жалба с вх.№ 20294 от 12.09.2023 г. Тази частна жалба първоначално е изпратена на ВКС за произнасяне, но след Разпореждане № 1958 от 21.09.2023 г. на председателя на Първо г.о. на ВКС обратно е постъпила в САС за даване на указания на жалбоподателя да внесе дължимата държавна такса по сметка на ВКС в размер на 15 лв. В изпълнение на Разпореждане № 1958 от 21.09.2023 г. на председателя на Първо г.о. на ВКС, с Разпореждане № 3850 от 28.09.2023 г. САС е изискал представянето на вносен документ за заплащането на сумата 15 лв. по сметка на ВКС. Съобщението за тези указания е връчено лично на С. М. С. на 29.09.2023 г. (л. 37 от в.ч.гр.д. на САС), но в срока за изпълнението им (изтекъл на 06.10.2023 г., петък, присъствен ден) жалбоподателят не е предприел никакви действия. Последвало е постановяването на обжалваното Разпореждане № 4083 от 13.10.2023 г., с което е върната частната жалба с вх.№ 20294 от 12.09.2023 г. От съдържанието на разглежданата в настоящото производство частна жалба с вх.№ 24352 от 31.10.2023 г. може да се извлекат следните оплаквания: не е обосновано да се изисква заплащането на 15 лв. държавна такса; няма основание заплащането на дължима на ВКС държавна такса да се изисква от долустоящ съд (в случая – САС); съобщението за указанията за заплащане на държавна такса не е придружено от препис от Разпореждане № 3850 от 28.09.2023 г.; съдия П. няма право на отношение спрямо ЧЖ, която е насочена срещу нея; незаконосъобразно е изискано заплащането на 30 лв. държавна такса и приподписване от адвокат на частната жалба с вх.№ 17254 от 24.07.2023 г. Последното оплакване е срещу законосъобразността на предходно постановеното Разпореждане № 3398 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д.№ 1373/2023 г. на САС, което не подлежи на проверка в настоящото производство, чийто предмет има упражняването на контрол само върху Разпореждане № 4083 от 13.10.2023 г. Ето защо това оплакване не следва да бъде обсъждано с настоящото определение. Заявените оплаквания, относими към преценката за законосъобразността на Разпореждане № 4083 от 13.10.2023 г., са неоснователни. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК частните жалби следва да отговарят на изискванията, установени с чл. 261 ГПК, а съгласно чл. 261, т. 4 ГПК жалбоподателят е длъжен да приложи към жалбата си документ за внесена такса. Съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, за частна жалба по гражданско дело се събира такса 15 лв. Жалбоподателят не твърди и не установява да е лице, което е освободено от задължението да заплаща държавни такси. Съгласно чл. 275, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 262 ГПК проверката за редовността на частната жалба се извършва от съда, чийто акт се обжалва. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, както при проверката за редовност на жалбите, така и при постановяването на разпореждане за връщане на нередовните жалби съдът действа еднолично. Подаването на жалба, включително частна, срещу конкретен съдебен акт няма за последица превръщането на съдиите, участвали в постановяването на акта, в ответници по спор с жалбоподателя, поради което и няма основание тези съдии да се отвеждат от извършването на действия по администриране на жалбата. Съгласно чл. 7, ал. 2 ГПК съдът дължи връчването на препис от съдебен акт само, когато съобщаваният акт подлежи на самостоятелно обжалване. Разпореждането, с което на страната се дават указания за отстраняване на нередовности (както на исковите молби, така и на жалбите), не подлежи на самостоятелно обжалване, поради което за редовността на връчването и поставянето началото на срока не се изисква съобщението да е придружено от препис на разпореждането. В случая в съобщението за указанията, дадени с Разпореждане № 3850 от 28.09.2023 г., е отразено, че на адресата се изпраща препис от самото Разпореждане № 3850 от 28.09.2023 г. Жалбоподателят е приел съобщението и с подписа си е удостоверил, че „има копие основание за ДТ“, съобразно което се налага извод, че на 29.09.2023 г. е получил съобщението с описаното в него приложение, респ. – надлежно е уведомен за дадените с Разпореждане № 3850 от 28.09.2023 г. указания. Същите не са изпълнени в срока, изтекъл на 06.10.2023 г., което обосновава връщане на частната жалба вх.№ 20294 от 12.09.2023 г. на основание чл. 275, ал. 2 вр.чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Изложеното, както и служебно извършената от настоящия състав на ВКС проверка за законосъобразност на разпореждането в съответствие със задължителната практика, обективирана в Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по тълк.д.№ 6/2017 г., ОСГТК, обосновават извод, че обжалваният акт е постановен от надлежен съдебен състав и при спазване изискванията на закона, поради което следва да бъде потвърден. Доколкото жалбоподателят не е изпълнил задължението си да приложи към разгледаната в настоящото производство частна жалба вх.№ 24352 от 31.10.2023 г. документ за заплатена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 15 лв., с настоящото определение на основание чл. 77 ГПК следва да бъде осъден да заплати посочената сума. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение