Определение № 238 от 07.06.2022 г. на ВКС по т. д. № 400/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК. Образувано е по частна жалба на „МАКРО ТРЕЙД“ ЕООД срещу определение № 60 223/01.12.2021 г. по т.д. № 783/2020 г. на ВКС, състав на първо търговско отделение, с което е оставена без уважение молба на жалбоподателя за връщане на сума в размер 7 819, 40 лв. – надвнесена държавна такса. Дружеството заявява оплакване за незаконосъобразност на атакуваното определение и моли то да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго такова, с което се възстанови претендираната сума от 7 819, 40 лв. Излага съображения, че цената на иска е в размер на 302 735 лв., защото за тази сума ищците са били осъдени с арбитражното решение по в.а.д. № 143/2015 г. по описа на АС при БТПП и срещу нея търсят защита, твърдейки, че не я дължат. Тази е и цената, определена с разпореждане от 05.06.2020 г. на председателя на второ търговско отделение на ВКС. Препис от жалбата не се връчва. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. От материалите по делото се установява, че т.д. № 783/2020 г. е било образувано по искова молба на „Драгоево“ ЕООД и П. Д. А. с правно основание чл. 48 и чл. 47 ЗМТА и искане за отмяна на решението, постановено по в.а.д. № 143/2015 г. на Арбитражен съд при БТПП. С цитираното решение „Драгоево“ ЕООД и П. Д. А. са осъдени солидарно да заплатят на „Евротур - Т“ ЕООД сума в размер на 302 735 лв. като предявеният иск за горницата до 498 220 лв. е отхвърлен. С разпореждане от 31.12.2019 г. председателят на второ търговско отделение на ВКС е оставил исковата молба без движение с указания да се посочи цената на иска и да се внесе държавна такса върху тази цена в размер на 4%. С молба от 27.01.2020 г. П. А. е поискал от съда да му разясни дали в случая е приложим чл. 3 или чл. 18 от Тарифата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК. С ново разпореждане от 30.01.2020 г. председателят на второ търговско отделение е разяснил, че дължимата държавна такса е в размер на 19 928, 80 лв., което представлява 4% от 498 220 лв. Разпореждането е било съобщено на ищците и на 05.06.2020 г. определената държавна такса е внесена от трето за спора лице, а именно „МАКРО ТРЕЙД“ ЕООД /жалбоподател в настоящото производство/. На същата дата е постановено и ново разпореждане от председателя на второ търговско отделение, с което е изменено постановеното такова на 30.01.2020 г. и е определена цена на иска в размер 302 735 лв., съответно размер на държавната такса - 12 109, 40 лв. Повод за постановяване на обжалваното в настоящото производство определение № 60 223/01.12.2021 г. по т. д. № 783/2020 г. е молба вх. № 66 287/16.08.2021 г. на „МАКРО ТРЕЙД“ ЕООД. С нея дружеството е направило изявление за връщане на надвнесена сума от 7 819, 40 лв. за държавна такса. С цитираното определение състав на първо търговско отделение на ВКС е счел подадената молба за неоснователна. Приел е, че предмет на предявените искове е оспореното арбитражно решение по в.а.д. № 143/2015 г. по описа на АС при БТПП, поради което държавната такса се дължи върху общия размер на вземанията, заявени по арбитражното дело, а не само върху уважената част от исковете, т. е. върху 498 220 лв. С оглед на това е счел, че дължимата се държавна такса е в размер на 19 928, 80 лв., а не в размер на 12 109, 40 лв., т. е. не е налице недължимо внесена част от таксата. При осъществяване на процесуалните си правомощия по чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК настоящият състав на ВКС приема следното: Действително, в подадената от „Драгоево“ ЕООД и П. Д. А. искова молба е формулиран петитум за отмяна на цялото решение по в.а.д. № 143/2015 г. и не е посочена цена на иска. В същото време, въпросът за цената на иска е бил повдигнат и обсъден от съда с постановените две разпореждания от 30.01.2020 г. и 05.06.2020 г. като тя е била определена в размер на 302 735 лв. В хода на исковото производство този въпрос не е бил коментиран, ето защо, следва да се приеме, че той е разрешен по окончателен начин към датата, на която е депозирана молба вх. № 66 287/16.08.2021 г., по аргумент от чл. 70, ал. 1 ГПК. При това положение, платената като държавна такса по исковете на „Драгоево“ ЕООД и П. Д. А. сума от 19 928, 80 лв. се явява прекомерна и претендираната от жалбоподателя /като фактически платец/ сума от 7 819, 40 лв. следва да му бъде върната на основание чл. 4б от Закона за държавните такси. Частната жалба се явява основателна, поради което атакуваното определение следва да бъде отменено. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 2, изр. II ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС