Решение № 4435 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11074/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на „Петков Транс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Пловдив, подадена чрез упълномощен адвокат Й. Ловчева, против Решение № 636 от 11.09.2025 г. на Министерски съвет /РМС/ за отчуждаване на имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II- 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път П-86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г 10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и [населено място] и [населено място], община Родопи, област Пловдив“. С жалбата и в писмена защита от 24.03.2026 г. са изложени доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Релевирани са подробни съображения за липсата на материалноправните предпоставки за допускане на отчуждаване на гореописания недвижим имот, а именно - да са налице държавни нужди и държавната нужда да не може да бъде задоволена по друг начин. Жалбоподателят счита, че при приемане на решението си Министерския съвет не е проучил и не е изследвал възможността да бъде осъществен проектът за изграждане на пътя, без да бъде отчуждаван собственият на дружеството поземлен имот. Поддържа, че заповедта за одобрение и изменение на ПУП за имота не е издадена от компетентния за това орган, предвид обстоятелството, че в случая не се касае за обект с национално значение, а за обект от регионално значение. Оспорва определеното от Министерския съвет парично обезщетение, като изразява становище, че същото не отговаря на принципа за равностойност на обезщетението, не е справедливо и не отговаря на пазарните цени и пазарните условия към настоящия момент. Развити са подробни доводи, че при вземане на решението си Министерския съвет не е спазил изискването за форма на административния акт, тъй като не са посочени всички изискуеми реквизити съгласно чл. 34а ЗДС, липсва финансова обосновка и не е спазен редът за оповестяване на отчуждителната процедура. Направено е искане за отмяна на обжалваното РМС като незаконосъобразно изцяло и в частта относно определения размер на парично обезщетение за имот с идентификатор 56784.104.62 – собственост на оспорващото дружество. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски. Ответникът - Министерски съвет на Република България, чрез упълномощен правен съветник В. Демирев, оспорва жалбата със становище по чл. 38, ал. 4 ЗДС, депозирано с писмо с вх. № 19594 от 01.10.2025 г. на ВАС, както и в проведеното съдебно заседание, като пледира за отхвърлянето ѝ. С посоченото писмо е представена административната преписка по издаване на РМС № 636 от 11.09.2025 г. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна - министърът на регионалното развитие и благоустройството изразява становище за неоснователност на подадената жалба с молба от 14.11.2025 г., депозирана чрез процесуален представител главен юрисконсулт А. Н.. Представя доказателства във връзка с публикуване на обявление за започналата процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на процесния обект и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна – министърът на финансите, чрез упълномощени главни юрисконсулти М. Цветанова и Л. Калейн, в проведените съдебни заседания оспорват жалбата като неоснователна. Молят да бъде оставена без уважение и да се потвърди оспорения административен акт. Главен юрисконсулт Калейн поддържа, че от събраните по делото доказателства и приетата по делото експертиза се установява, че размерът на определеното от административния орган обезщетение напълно съвпада с определеното от вещото лице. Заявено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство. Заинтересованата страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, чрез упълномощен юрисконсулт Н. Маринова ангажира писмени доказателства относно връчването на оспореното решение на жалбоподателя с писмо от 20.11.2025 г. и изразява становище за неоснователност на подадената жалба. В съдебно заседание АПИ се представлява от главен юрисконсулт К. Мужо, която пледира жалбата да бъде отхвърлена, а РМС № 636 от 11.09.2025 г. да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна: Предмет на съдебен контрол е Решение № 636 от 11.09.2025 г., с което Министерски съвет отчуждава за държавна нужда за изграждане на Обект „Път II – 56 пътен възел „Скобелева майка“ – път II – 86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“, съгласно подробен устройствен план – парцеларен план, одобрен с влязла в сила Заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, имоти - частна собственост, намиращи се в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и [населено място] и [населено място], община „Родопи“, област Пловдив, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици /т. 1/; средствата, необходими за финансиране на процедурата по отчуждаване на имотите по т. 1, се осигуряват от Агенция „Пътна инфраструктура“ /т.2/. Един от имотите, предвиден за отчуждаване, е поземлен имот с идентификатор 56784.104.62, с номер на имота по регистър към одобрения ПУП-ПП 104.20, с начин на предназначение на територията: земеделска територия, начин на трайно ползване на територията: неизползвана нива /угар, орница/, с площ за отчуждаване: 0,145 дка, който е собственост на оспорващото дружество „Петков Транс“ ЕООД /така съгласно приложение към т. 1 на РМС, позиция № 3 на земеделските територии в землището на гр. Пловдив, EKATTE 56784, община Пловдив, област Пловдив/. Предвидена е стойност за обезщетяване за имота в размер на 6852 лева. По силата на чл. 34а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. С РМС № 675 от 14.11.2019 г., на основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за устройство на територията /ЗУТ/ и § 1 от ДР на ЗДС, републикански път II- 56 „Брезово-Пловдив-Път II- 86“, участък от км 90+000 до км 102+820, е обявен за обект с национално значение и за национален обект /решението е публично достъпно на интернет адрес: https://pris.government.bg/document/ecacf93cdbc727875920edfb77d680e6/. По делото е приложена цялата административна преписка по издаване на оспореното РМС, въз основа на която се установява, че заинтересуваното ведомство, в случая Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, е направило мотивирано искане за отчуждаване на имоти – частна собственост за държавна нужда до министъра на финансите и министъра на регионалното развитие и благоустройството, към което е приложена съответна документация по чл. 34, ал. 2 ЗДС. Неразделна част от искането е представената заповед № РД-02-15-40/23.04.2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, обнародвана в Държавен вестник, бр. 37 от 02.05.2025 г. /влязла в сила на 17.05.2025 г./, с която е одобрен Подробният устройствен план - парцеларен план за обект „Път II - 56 пътен възел „Скобелева майка“ - път 11-86 /Югоизточен обход на гр. Пловдив/“, привеждане на проектен габарит Г10,50 към габарит Г20 на участъка от км 98+000 до км 102+820“ в землищата на гр. Пловдив, община Пловдив, и [населено място] и [населено място], община „Родопи“, област Пловдив. Противно на твърденията на жалбоподателя, същата е издадена от компетентния за това административен орган, предвид разпоредбите на чл. 129, ал. 3, т. 2, б. „б“ и „в“ ЗУТ и цитираното по – горе РМС № 675 от 14.11.2019 г., с което процесният участък от републиканския път е обявен за обект с национално значение и за национален обект. На основание чл. 34а ЗДС, със съвместен доклад министрите на финансите и на регионалното развитие и благоустройството са направили предложение за отчуждаване на имотите до Министерски съвет на Република България. В административното производство са извършени необходимите уведомления по реда на чл. 34а, ал. 3 ЗДС, съответно към предложението са приложени документите по чл. 34а, ал. 4, т. 1 – т. 4 ЗДС. Размерът на паричното обезщетение за имота – собственост на жалбоподателя е определен въз основа на оценителски доклад на лицензиран оценител, който е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 ЗДС, от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията - гр. Пловдив. При изготвяне на оценката са изискани и взети предвид сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г. По делото е допусната и приета съдебно – техническа експертиза /СТЕ/, като според неоспореното от страните заключение на вещото лице Ю. Пальов, при огледа на място е установено, че остатъкът на имот 56784.104.20, попадащ извън обсега на мероприятието ПИ с идентификатор 56784.104.61, се използва частично за паркинг, а също така е поставен контейнер с навес пред него; на място е изградена ограда - тухлена, за която не са установени строителни книжа при проверката в община Пловдив. Според експерта размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждавания имот с идентификатор 56784.104.62, с площ от 0,1 5 дка, при спазване на разпоредбите на чл. 32 от ЗДС и §1а от ДР на ЗДС, е в размер на 6852 лева за целия имот, предмет на отчуждаването. Получената стойност съвпада с определената в административната оценка. При огледа на място е установено още, че е налице електрификация и водоснабдяване в заградената територия на място, но достъпът до инженерната инфраструктура е във връзка с урегулираната част от имота, разположен в лицето на оградения имот и няма отношение с имота, предмет на отчуждаване. За наличната плътна ограда по границата на отчуждаемия имот не са установени строителни книжа, поради което не е оценявана като подобрение. В заключението е отразено, че размерът на обезщетението се определя в съответствие със разпоредбите на Закона за държавната собственост, посредством реални сделки /метод на аналозите/, поради което използването на други методи е недопустимо и не кореспондира с размера на обезщетението от техническа гледна точка. В проведеното на 18.03.2026 г. открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в паркинга има настилка асфалт, но в процесната част, която е предмет на отчуждаването, няма трайна настилка. Изрично потвърждава, че споменатата в заключението ограда е плътна, измазана и най-вероятно стара, която обаче не може да се счита за подобрение, предвид липсата на разрешение за строеж за нея. Върховният административен съд, четвърто отделение, въз основа на приетите за установени факти и след служебна проверка на оспорения акт съгласно чл. 168, ал. 1 АПК, намира, че предявената жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена е в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС от страна, която е адресат на оспореното решение в съответната му част, касаеща определеното паричното обезщетение. Налице е и правен интерес от оспорване с оглед размера на определеното обезщетение и искането за по-висок такъв. Жалбата отговаря на изискванията, както на чл. 150 АПК за форма и реквизити, така и на чл. 151 АПК за необходимите приложения. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: Обжалваното решение касае изграждането на национален обект, поради което е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 34а, ал. 1 ЗДС, а именно - Министерски съвет на Република България. Административното производство се е развило по реда на Глава трета "Принудително отчуждаване на имоти - частна собственост, за държавни нужди", Раздел I - Общи правила от Закона за държавната собственост. С § 9 от ПЗР към ЗИД на ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) е регламентирано, че започналите и неприключили до влизането в сила на този закон производства по реда на Глава трета, Раздел III се прекратяват. В конкретната хипотеза обаче, процесното производство се развива по реда на Раздел I, който урежда принудителното отчуждаване на имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица за задоволяване на държавни нужди, докато Раздел III - Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии, преди измененията в ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) урежда принудителното отчуждаване на имоти - частна собственост, представляващи земеделски земи или горски територии, при което, като равностойно обезщетение може да се предостави имот - частна държавна собственост, от държавния поземлен фонд и от горските територии - държавна собственост. С измененията в ЗДС (ДВ, бр. 74 от 2025 г.) Раздел III - Обезщетение при отчуждаване на земеделски земи и горски територии е изцяло отменен поради което с цитираната разпоредба от преходните и заключителните разпоредби на изменителния закон е разпоредено прекратяване на неприключилите процедури. Атакуваното РМС е издадено в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалния закон. Представените с административната преписка доказателства свидетелстват за изпълнена изцяло процедура, регламентирана в чл. 34а и чл. 34б ЗДС, по издаване на оспореното решение. Процесният административен акт съдържа всички реквизити по чл. 34б ЗДС, като е посочена нуждата, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението, размерът, цената /размерът на обезщетението/ и собствениците на всеки от имотите. В конкретния случай, имотът – собственост на оспорващото дружество е описан в приложение към т. 1 на процесното РМС, позиция № 3 на земеделските територии в землището на гр. Пловдив, EKATTE 56784, община Пловдив, област Пловдив /л. 24 от делото/. Наличието на държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, е установена с влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план. От данните към административната преписка е видно, че обектът, който ще се изгражда и за чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е предвиден с влязъл в сила ПУП-ПП /парцеларен план/, одобрен със заповед № РД-02-15-40 от 23 април 2025 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството /обн. ДВ, бр. бр. 37 от 02.05.2025 г., приложение № 3 към оценителския доклад, л. 92- л. 97 от делото/. С това са изпълнени изискванията на чл. 33, ал. 2 ЗДС. При наличието на влязъл в сила ПУП-ПП, с който е определено трасето на обекта, Министерският съвет не е длъжен да извършва самостоятелно и нарочно изследване на всички възможни алтернативи за реализиране на проекта, включително дали същият може да бъде осъществен без засягане на конкретния имот, в каквато насока са възраженията на жалбоподателя. Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение, като според ал. 2 равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, съответно преди одобряването на подробен устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. „Равностойно парично обезщетение" по смисъла на § 1а, т. 1 ДР ЗДС е цената на отчуждаваните имоти или на части от имоти, определена по реда на този закон. Според § 1а, т. 2 ДР ЗДС „Пазарни цени“ са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на Закона за държавната собственост, за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението ще се осъществи, чрез парично обезщетение, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен като размер на паричната сума, която би получил при свободно предлагане на пазара на този имот. В случая за отчуждаването на площ от 0,145 дка от процесния имот е определено обезщетение в размер на 6852 лева. В оценителския доклад, изготвен в хода на административното производство /л. 65 – л. 144 от делото/ е посочен начинът, по който ще бъде извършено определянето на равностойното парично обезщетение за имотите, предмет на отчуждаването, като въз основа на пазарни аналози е изготвена осреднена цена за един декар за землището в гр. Пловдив – земеделска територия /за неземеделско ползване/ в размер на 47253,30 лева. От съдържанието на доклада е видно, че обезщетението е определено въз основа на писма от Агенцията по вписванията и Службата по вписванията – гр. Пловдив, с които е предоставена информация за всички сделки, за землищата на гр. Пловдив ЕКАТЕ 56784 — район „Тракия“, общ. Пловдив, [населено място] ЕКАТЕ 87240 и [населено място] ЕКАТЕ 06447, община Родопи, област Пловдив, придружени с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и § 1а, т. 2 ДР ЗДС. Оценката е извършена по реда на чл. 32, ал. 2 ЗДС, т. е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - имоти в урбанизирана територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на § 1а, т. 2 ДР ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в периода от 27.05.2024 г. до 27.05.2025 г., вписани в Служба по вписванията - гр. Пловдив. Използваните от оценителя в административното производство пазарни сделки, като аналози за процесния поземлен имот са описани в таблици, които са приложени към делото. Този факт е установен и от вещото лице, изготвило заключението по приетата СТЕ. Според експерта са използвани два пазарни аналога за определяне на равностойното парично обезщетение за процесния имот, които отговарят на изискванията на ЗДС. Останалите сделки, за които Службата по вписванията – гр. Пловдив е предоставила информация, представляват самостоятелни обекти в сгради, сделки между физически лица и актове, които не са приложими сделки и със същото предназначение, и не са били взети предвид при определяне на обезщетението. Неоснователно жалбоподателят оспорва определения размер на обезщетение, като счита, че същото не е равностойно, не е справедливо и не отговаря на пазарните цени и пазарните условия към настоящия момент. При съобразяване на критериите на чл. 32, ал. 2 ЗДС и § 1а, т. 1, т. 2 и т. 4, буква „в“ ДР ЗДС, съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице по допусната СТЕ, според което размерът на равностойното парично обезщетение, което се полага за отчуждавания имот с идентификатор 56784.104.62, с площ от 0,145 дка, е в размер на 6852 лева за целия имот, предмет на отчуждаването, като получената стойност съвпада с определената от административния орган оценка. В заключението изрично е упоменато, че използваните в оценителския доклад два пазарни аналога отговарят на критериите, регламентирани в ЗДС, а представеният акт от жалбоподателя /нотариален акт на л. 198 – л. 200 от делото/ е извън срока и не може да послужи за аналог. Ето защо, като е определил размера на обезщетението за имота в землището на гр. Пловдив в съответствие с разпоредбата на § 1а, т. 2 ДР ЗДС, административният орган е спазил изискванията на закона. Възражението за допуснато нарушение, изразяващо се в неоценяване на изградената в имота ограда, е неоснователно. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че същата представлява търпим или узаконен строеж по смисъла на §16, ал. 1 - ал. 3 от Преходните разпоредби на ЗУТ, за да бъде законосъобразно приложен цитираният от жалбоподателя §16, ал. 4. Вещото лице, представило допуснатата и неоспорена от жалбоподателя СТЕ изрично е посочило, че за наличната плътна ограда по границата на отчуждаемия имот не са установени строителни книжа, поради което не е оценявана като подобрение. Самото твърдение, че оградата е изградена преди 1989 г., не е достатъчно, за да обоснове приложимостта на §16, ал. 4 от Преходните разпоредби на ЗУТ, тъй като в тежест на оспорващото дружество е било да докаже, че са налице и останалите законови предпоставки за обезщетение за строежа по общия ред. Инициираната процедурата по проектиране в целия имот, собственост на „Петков Транс“ ЕООД, не създава реални и оценими права или подобрения, които да влияят върху пазарната стойност на имота към релевантния момент на отчуждаването. Самото започване на процедура по проектиране не води до промяна в предназначението на имота, нито до възникване на нови вещни права, които да подлежат на обезщетяване. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният административен акт не страда от инвокираните с жалбата пороци и оспорването следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на претендираните разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 АПК, жалбоподателят следва да заплати на ответника и на заинтересованите страни своевременно претендираните от тях разноски за юрисконсултско възнаграждение, които се определят в размер на по 102,26 евро с равностойност от 200 лева, съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ, както и конкретната правна и фактическа сложност на делото. На основание на горното и на чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,