Определение № 2100 от 04.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1288/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на Б. П. П. и Г. П. К. чрез техния пълномощник срещу определение № 2390/10.12.2024 г. по адм. д. № 1489/2024 г. на Административен съд София-област. Считат обжалваното определение за неправилно и претендират отмяната му. В срока по чл. 232 АПК другата страна не взема становище. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настояща инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от частните касатори срещу предписание на главния архитект на община Елин Пелин, с което на основание чл. 195, ал. 5 ЗУТ им е наредено незабавно да премахнат неподходящ по местонахождение и разположение строеж-ажурна ограда от телена мрежа, метални колове, метална врата и порта, разположен в улица о.т. 65-о.т.65А по плана на [населено място], община Елин Пелин. С обжалваното определение съдът е оставил без уважение искането на жалбоподателите за спиране на предварителното изпълнение на предписанието. За да постанови този резултат, съдът е развил следните доводи: В случаите на допуснато по закон предварително изпълнение общественият интерес се презумира, като не следва да се проверява наличието му или неговата липса. В конкретния случай жалбоподателите не сочат нито едно релевантно основание за спиране-нито едевнуална вреда, която би настъпила, нито нейният вид и размер. Така постановеното определение е законосъобразно при следните съображения: Неоснователно е твърдението в частната жалба, че административният орган не е изпълнил разпоредбата на чл. 60, ал. 1 АПК и липсват мотиви за допускане на предварителното изпълнение. Както правилно е посочил решаващият съд, в случая допуснатото предварително изпълнение на акта е по силата на закона и административният орган не следва да доказва необходимостта от предварително изпълнение при материалноправните предпоставки на чл. 60, ал. 1 АПК, а в хипотезата на чл. 217, ал. 1, ЗУТ, ако специална законова норма определя конкретни случаи на предварително изпълнение, административният органн ще може да я приложи, без да е необходимо да обосновава наличието на някое от условията по чл. 60, ал. 1 АПК. Основанията за спиране на предварителното изпълнение са тези по ал. 4 във връзка с ал. 2 на чл. 166 от АПК, т. е. ако изпълнението "би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда". В тежест на оспорващия е да обоснове необходимостта от спиране на допуснатото по закон изпълнение, като докаже наличието на засягане на свой интерес, който да е равен по значимост на посочените в нормата на чл. 60, ал. 1 АПК. Такъв не е налице, тъй като жалбоподателите не сочат имуществени вреди, които са значителни или трудно биха могли да бъдат поправени-нито евентуална вреда, която би настъпила за молителите от предварителното изпълнение, нито нейния вид и размер. Ето защо настоящата инстанция намира, че оспорващите не са доказали, че от изпълнението на обжалвания акт за тях биха настъпили непоправими вреди, които трудно биха могли да бъдат ревизирани. Това опровергава необходимостта от налагане на обезпечителна мярка чрез спиране на предварителното изпълнение. Развитите в частната жалба доводи касаят съществото на спора и в този смисъл настоящата инстанция споделя довода на първоинстанционния съд, че при евентуална отмяна на заповедта или прогласяването й за нищожна оспорващите разполагат с изрично уредена законова възможност за възмездяване на реално настъпилите вреди. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,