Определение № 3503 от 26.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2917/2026 г.
ВАСПърво отделение26.03.2026 г.докладчик Полина Якимова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 364 от 06.01.2026 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 12721/2025 г. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БЛАГОВЕСТА ЛИПЧЕВА секретар: Членове: /п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА /п/ ПОЛИНА ЯКИМОВА
Мотиви
Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по частната жалба на „Кредипорт“ АД, ЕИК 130847504, гр. София, [адрес], представлявано от Е. Л., чрез адв. Савов, срещу Определение № 364 от 06.01.2026 г. на Административен съд София-град (АССГ) по адм. д. № 12721/2025 г., с което жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на директора на дирекция ОДОП София по искане № 55-22-7738 от 02.06.2025 г. във връзка с първоначално искане от 25.04.2025 г. до директора на ТД на НАП и формиран от този орган мълчалив отказ е оставена без разглеждане като недопустима и е прекратено производството по делото. Поддържа се неправилност на определението, аргументирана с пропуск на първостепенния съд да съобрази процесуалното действие на директора на дирекция ОДОП – изпращане на жалба вх. № 55-22-7738/02.06.2025 г. на АССГ, обусловило Определение № 10541/29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10136/2025 г. Възразява се срещу тезата на първостепенния съд, че не са налице нови обстоятелства от съществено значение за издаване на акта. Ответникът по частната жалба, директорът на дирекция ОДОП София, не ангажира становище по нея. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна срещу определение на административния съд от категорията на чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: На 25.04.2025 г. от „Кредипорт“ АД до директора на ТД на НАП София е депозирано искане за „възстановяване“ на производство по издаване на индивидуален административен акт във връзка с предходно искане от 11.11.2020 г. и искане за прихващане или възстановяване от 13.03.2019 г., по което е издаден АПВ с дата 11.04.2019 г., обявен за нищожен в производство по чл. 152 - 155 ДОПК. Непроизнасянето на сезирания орган обусловило жалба от дружеството до директора на дирекция ОДОП София, депозирана на 02.06.2025 г., който орган изпратил преписката на АССГ. С Определение № 25768/29.07.2025 г., постановено по адм. д. № 7013/2025 г. на тази инстанция е отхвърлена жалбата на „Кредипорт“ АД срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София по искане за възстановяване на производство по издаване на индивидуален административен акт от 25.04.2025 г. Цитираното определение е обезсилено с Определение № 10541/29.10.2025 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 10136/2025 г. и преписката е изпратена на директора на дирекция „ОДОП“ София, където е постъпила на 13.11.2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на "Кредипорт" АД срещу мълчалив отказ на директора на ТД на НАП София по искане за възобновяване на производството по издаване на акт за прихващане или възстановяване с вх. № 55-22-7742/25.04.2025 г. и е прекратено е производството по делото. Съдът е приел, че е пропуснат срокът за оспорване на мълчаливия отказ, което е възприел като процесуална пречка от категорията на тези по чл. 159, т. 5 АПК. Определението е правилно. Първостепенният съд е следвало да съобрази липсата на положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на страна в производството на възобновяване на производството по издаване на индивидуален административен акт, но е правилен изводът му, че е налице процесуална пречка за упражняването на това право: Правото на възобновяване на производството за издаване на административен акт по чл. 99 и сл. АПК съществува само за защита срещу влезли в сила административни актове, които не са били оспорени пред съда. В разглеждания случай по искането на частния жалбоподател (с наименование тогава „Ти Би Ай Лизинг“ ЕАД) за прихващане или възстановяване с вх. № 10-53-07-25/13.03.2019 г. е издаден АПВ № П-22221019058896-004-001/11.04.2019 г. от орган по приходите в ТД на НАП - София, с който е отказано възстановяване на недължимо платени суми за ДДС в размер на 155786,01 лева. АПВ е обжалван пред директора на дирекция ОДОП София, който е обявил неговата нищожност с Решение № 1112/26.06.2019 г. След прогласяването на нищожността на АПВ не съществува предмет на извънредния способ за контрол по глава VII от дял II на АПК. При липсата на положителна процесуална предпоставка за компетентния орган не е съществувало задължение да процедира и не възниква фингиран отказ, който да е предмет на съдебен контрол. Образуваното при липса на предмет съдебно производство е недопустимо - чл. 159, т. 1 АПК. Воден от изложеното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение