Определение № 12513 от 19.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9227/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Oбразувано е по частна жалба на Н. Д. С. от гр. София срещу Определение № 2987 от 20.03.2024 г. по адм. дело № 1886/2024 г. по описа на Административен съд София – град. Излагат се доводи за неговата неправилност като се твърди, че срокът за обжалване на заповедта е пропуснат по уважителни /здравословни/ причини. Иска се отмяната му. Ответникът по частната жалба - директор на Дирекция „Социално подпомагане“ - Слатина не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, при извършената проверка на атакуваното определение по реда на чл. 218 от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, приема за установено следното: Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна срещу определение от кръга на визираните в чл. 160, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на С. срещу Заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/9336/05.12.2023г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина, съдът е приел, че същата е просрочена с 1 ден, с оглед безспорното връчване на решението на горестоящия административен орган на 22.01.2024г. лично на С. и изтичане на 14- дневния срок за обжалване на заповедта на 05.02.2024г. при депозиране на жалбата срещу нея на 06.02.2024г. Съдът не е съобразил твърденията в жалбата и допълнителните молби, и представените от страната доказателства, сочещи на влошено здравословно състояние и други обстоятелства, възпрепятстващи жалбоподателката да подаде жалбата си срещу заповедта на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Слатина в срок. Съдът не се е произнесъл и по искането за предоставяне на правна помощ, заявено с оспорването и приемайки наличието на забава /просрочие/ на жалбата срещу заповедта е прекратил производството по делото, поради недопустимост на просрочената жалба. Определението е валидно и допустимо, но неправилно. Безспорно оспорената пред АССГ заповед е обжалвана по административен ред пред директора на Регионална дирекция за социално подпомагане София-град, който е отхвърлил жалбата и решението на директора е получено от С. на 22.01.2024г. Няма спор, че срокът за оспорване на заповедта в този случай е започнал да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, и срокът за оспорване на акта пред административния съд е изтекъл на 05.02.2024г., а жалбата срещу заповед № ЗСП/Д-С-СЛ/9336/05.12.2023г. е подадена от жалбоподателката след изтичането му - на 06.02.2024г. АССГ обаче неправилно я е оставил без разглеждане на основание чл. 159, т. 5 от АПК. Макар и в жалбата и в допълнително представените молби да не е заявено категорично искане за възстановяване на срока за обжалване, жалбоподателката е изложила аргументи и представила доказателства за влошено здравословно състояние и липса на възможност лично или чрез други хора да депозира в срок жалбата си срещу административния акт. С оглед визираните обстоятелства, които са настъпили независимо от волята на страната и са я възпрепятствали да извърши желаното действие в срок, съдът е следвало да даде указания на С. да уточни дали иска възстановяване на срока за обжалване. В съответствие с изискванията на чл.171 ал.5 от АПК, съдът е бил длъжен да съдейства на страната за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията й и да й указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочи доказателства. Ако бе изпълнил това си задължение, съдът би могъл да достигне до извод за наличие на обективна невъзможност или затруднение на жалбоподателката да извърши дължимото поведение в срок. Освен казаното, съдът не се е произнесъл и по искането на С. за предоставяне на правна помощ. Ако бе сторил това, при евентуално позитивен за страната отговор, назначеният особен представител би могъл да съдейства на страната за изясняване на действителната й воля, и би било гарантирано в пълна степен правото й на защита. Представените от С. доказателства сочат на наличието на обстоятелства, които са я възпрепятствали да депозира жалбата си в срок. Дали това са особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.161, ал.1 АПК - обстоятелства, които имат изключителен характер, които са настъпили в течение на срока за обжалване, вследствие на което обективно са попречили на страната да предприеме дължимото процесуално действие, компетентен да даде отговор на въпроса е административният съд. В конкретния случай, едва след изследване на действителната воля на жалбоподателя и произнасяне по заявените искания, съдът би дал отговор дали тези обстоятелства са налице. Инстанцията по същество – АССГ обаче, не е обсъдила твърденията и доказателствата в цялата им съвкупност, не е съдействала на страната за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията й, не й е указала да уточни исканията си, не се е произнесла по исканата от страната правна помощ, поради което е постановила неправилно определение, което следва да бъде отменено. С оглед изложените съображения, обжалваното определение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия в изпълнение на указанията, съгласно мотивите на касационния състав. Водим от горното и на основание чл. 236 вр. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,