Определение № 158 от 11.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4044/2019 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Н. Г. Я. за отмяна на влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 10.11.2017 г. и влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 22.08.2018 г. по изпълнително дело № 20178380401194 по описа на частен съдебен изпълнител М. Б.. Молителката релевира като основание за отмяна на влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Излага твърдения, че поради нарушение на съдопроизводствените правила в хода на изпълнителното производство, не била уведомена за насрочената публична продан на недвижимото имущество, поради което била лишена от възможността да защити правата си. Ответникът по молбата – А. А. М. е депозирал по реда на чл. 306, ал. 3 ГПК отговор, в който излага съображения за недопустимост на молбата за отмяна и доводи за нейната неоснователност. Претендира присъждане на направените в производството разноски за адвокатско възнаграждение. При проверка допустимостта на производство, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, констатира следното: Съгласно обвързващите разяснения на т. 3 и т. 4 от постановеното Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС на отмяна по реда на Глава 24 ГПК подлежат само актове – влезли в сила решения, които разрешават материалноправен спор със сила на пресъдено нещо. По тези съображения е прието, че решенията на окръжния съд, постановени по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК, тъй като не се ползват със сила на пресъдено нещо. От това и по аргумент от по-силното основание следва, че на отмяна не подлежат и влезлите в сила актове на съдебен изпълнител, каквото е постановлението за възлагане на недвижим имот, които също не формират сила на пресъдено нещо. В горния смисъл е налице и формирана практика на Върховния касационен съд, обективирана например в: определение № 177/25.04.2019 г. по гр. д. № 1147/2019 г., ІV г. о., определение № 261/14.06.2019 г. по ч. гр. д. № 2203/2019 г., ІІІ г. о., определение № 250/18.06.2019 г. по гр. д. № 2290/2019 г., ІV г. о., определение № 255/20.06.2019 г. по гр. д. № 1536/2019 г., ІІІ г. о. Предвид гореизложеното, подадената молба с правна квалификация чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на влезлите в сила постановления за възлагане на недвижими имоти се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК молителят следва да заплати на ответника по молбата сторените от него разноски в настоящото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение