Определение № 12658 от 09.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11645/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба от Община Пловдив, против Определение №8271 от 30.09.2025г., постановено по адм. дело №898/2025г. по описа на Административен съд - Пловдив. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения в срока по чл. 232 от АПК са депозирани от ответника – Началник СГКК - Пловдив. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С атакуваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Община Пловдив срещу писмо с изх. №31-294-28.03.2025г. на началник на СГКК – Пловдив, което според жалбоподателя обективира отказ за извършване на административна услуга - изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив по заявление вх. № 01-604363/04.11.2024г. по опис на СГКК-Пловдив. За да прекрати производството по делото, образувано по жалбата, съдът е приел, че липсва годен за оспорване административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. Счел е, че исканото удостоверение е акт, част от процедурата по издаване на крайния административен акт, който не подлежи на самостоятелен съдебен контрол, поради което прави извод за недопустимост на оспорването, поради липса на годен за съдебно оспорване акт, а именно наличие на основанието по чл. 159 т. 1 от АПК. Така постановеното определение е законосъобразно. Мотивите за постановяването му се споделят от настоящия касационен състав. Административният съд правилно е приел, че в настоящия случай липсва годен за оспорване административен акт, по смисъла на чл.21 от АПК, предвид факта, че процесното писмо не съдържа властническо волеизявление, с което се създават права или задължения или се засягат права, свободи или законни интереси на адресата му. То съдържа волеизявление, с което жалбоподателят е информиран на осн. чл. 19 ал. 2 от Наредба № PД-02-20-4 от 11.10.2016г., като вносител на заявление вх. № 01-604363/04.11.2024г. по описа на СГКК-Пловдив за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, с указания да оттегли възражението си срещу Удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-54496- 14.02.2025 г. Предупреден е, че ако не го стори, процедурата по изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Пловдив, инициирана със заявление вх. № 01-604363/04.11.2024г., ще бъде прекратена и преписката архивирана. Процесното писмо има уведомителен характер и като част от висящата административна процедура, попада в хипотезата на чл. 21, ал. 5 от АПК. Дали е била налице хипотезата на чл. 19 от Наредба № РД-02-20-4/2016г., е възражение допустимо за разглеждане едва в прозводството по оспорване на акта на административния орган за прекратяване на административното производство по заявлението на Община Пловдив. При липсата годен за оспорване административен акт, подадената жалба правилно е преценена като такава без предмет, поради което е процесуално недопустима и не подлежи на разглеждане, както правилно е приел първоинстанционният съд. В случай, че последва прекратяване на административното производство по заявлението на Община Пловдив, то тогава за жалбоподателя ще е налице правен интерес от оспорването, какъвто обаче не е настоящият случай. Ето защо, като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, първоинстанционния съд е постановил определение в съответствие с материалния закон. Предвид това, че обжалваното определение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав,