Определение № 480 от 05.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 315/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 1405/24.01.2024 на Т.-М. И. К., чрез адв.С. Н. М., за изменение на определение № 4242/21.12.2023 г. по настоящото дело в частта за разноските. Посоченото определение е постановено в касационно производство, образувано по жалба на „Кос хол-1“ ЕООД срещу решение № 185 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 301/2022 г. на Пловдивския апелативен съд. В хода на производството ищцата по предявения иск Т.-М. И. К. е заявила отказ от предявения иск и поради това с определението съставът на ВКС е обезсилил обжалваното решение № 185 от 07.11.2022 г. по в. гр. д. № 301/2022 г. на Пловдивския апелативен съд и потвърденото с него решение № 99 от 01.04.2022 г. по гр. д. № 730/2021 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е прекратил производството по този иск. Осъдил е Т.–М. И. К. да заплати на „Кос хол – 1“ ЕООД сумата от 19 068, 24 лв. разноски за всички инстанции. С молбата по чл.248 ГПК се прави искане да се присъдят само разноските за касационното производство. Ответникът „Кос хол – 1“ ЕООД оспорва молбата. Счита, че тя е недопустима, защото Т.–М. И. К. не е представила списък по чл.248 ГПК за разноските за касационното производство, затова не може да иска изменение на определението, с което се слага край на делото в частта за разноските. Освен това са изложени и съображения за неоснователност на молбата, основани на чл.78, ал.4 ГПК – че ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. Сочи се липсата на споразумение между страните във връзка с прекратяване на делото, както и неизползваната възможност на ищцата да се откаже от иска си на по-ранен етап. Върховният касационен съд счита, че в хипотеза като настоящата чл.80 ГПК не се прилага. Молителката иска изменение по чл.248 ГПК на определението на ВКС в частта за разноските, присъдени на другата страна, поради което непредставянето на списък на нейните разноски е без значение. Молбата обаче е неоснователна по същество. Съгласно чл.78, ал.4 ГПК в действащата му редакция ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото, освен ако прекратяването не е поради постигнато споразумение между страните, в който случай се прилага ал.9. В настоящия случай между страните няма споразумение, което да урежда нещо различно от чл.78, ал.4 ГПК, поради което на ответника се дължат сторените разноски. Това са разноските за всички инстанции, тъй като всички те се явяват неоправдани с оглед отказа от иска, направен пред ВКС. Само по споразумение с насрещната страна присъдените разноски или част от тях могат да не бъдат търсени. Воден от изложеното и на основание чл.233 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,