Определение № 239 от 31.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 437/2014 г.

Постъпила е молба от адвокат П. – в качеството й на процесуален представител на В. С. Ж. от [населено място] - ответник в производство по чл.303 и сл.от ГПК - с искане да бъде допълнено постановеното от ВКС определение № 96 от 31.01.14г.като бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение. За постъпилата молба - с оглед изискването на чл.250 ал.2 от ГПК- противната страна е била уведомена на 28.02.14г.по надлежния ред и в указания срок не се е възползвала от възможността да изрази становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба,като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: Със определение № 96 от 31.01.14г. ВКС е потвърдил определение № 304 от 22.11.13г.по гр.д. № 5437/13г.на друг състав на ВКС за оставяне без разглеждане на подадената от С. А. К. – Х. молба за отмяна с вх. № 23687 от 30.07.13г.на основание чл.303 ал.1 т.1 изр.2 от ГПК на влязлото в сила решение № 25 от 24.02.12г.по в.гр.д.№ 355/11г.на ВАС и потвърденото с него решение № 637 от 16.05.11г.по гр.д.№ 2265/10г. на В.. В така постановения акт /с който окончателно е прекратено производството по делото/, съдът не се е произнесъл по направеното още с отговора на молбата за отмяна / и потвърдено в съдебно заседание и при подаване на отговора на частната жалба/ искане за присъждане на направените в производството по чл.303 и сл. от ГПК разноски за адвокатско възнаграждение. Липсата на произнасяне от страна на съда налага постановяване на допълнителен акт. Съгласно чл.78 ал.3 от ГПК – на ответника се дължат направените по делото разноски съобразно отхвърлената част от иска. В случая - с представени Пълномощно и Договор за правна защита и съдействие, подписани от сключилите ги страни на 21.10.2013г. е установено, че в производството по гр.д. № 5473/13г.на ВКС ответната страна е упълномощила адвокат П. да я представлява, като адвокатската помощ е осъществявана при условията на чл.38 ал.1 от Закона за адвокатурата. В тези случай – съгласно чл.38 ал.2 – когато са налице условията насрещната страна да бъде осъдена за заплащане на разноски, размера на следващото се адвокатско възнаграждение се определя от съда, като посочения минимум е този по наредбата по чл.36 ал.2 от закона за адвокатурата. Съгласно цитираната норма и като взе пред вид характера на производството /извънинстанционно, в което съдът не разглежда спор по същество, а се произнася относно наличието на изчерпателно посочени в закона основания/, фактът, че в случая основанията дори не са разглеждани, защото производството е преценено като недопустимо поради просрочие и с оглед матералния интерес / 120 000лв./, настоящият съдебен състав намира че възнаграждението следва да се определи в минималния размер съгласно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. от 2 850лв. Това е сумата, която молителката в производството по чл.303 и сл.от ГПК следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение