Решение № 1581 от 12.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11808/2025 г.

Производството е по реда на чл. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Фанси С. А." ЕООД срещу решение № 31799/30.09.2025 г. по адм. дело № 3779/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Фанси С.А.“ ЕООД, ЕИК 202757424, срещу Ревизионен акт № Р-22002221001908-091-001 от 18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 1059/05.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. София. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Настоява за отмяна на атакуваното решение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът- директор на дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата, по подробно изложени съображения в писмен отговор. Сторено е искане за присъждане на деловодни разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура на Република България дава заключение за неоснователност на касационната жалба в мотивирано заключение по делото. Върховният административен съд - Осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд е била законосъобразността на Ревизионен акт № Р-22002221001908-091-001 от 18.04.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр.София, в частта в която е изменен и потвърден с Решение № 1059/05.07.2022 г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. София. Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на административния акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение се основава на обоснованата преценка на събраните доказателства, като е постановено в съответствие с приложимите за казуса материалноправни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите, посочени като правно основание за неговото издаване. Мотивите на първоинстанционния съд се споделят от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат преповтаряни, поради което по силата на чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществени такива. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Първоинстанционният съд е събрал необходимите за установяването на правно релевантните факти доказателства, които е анализирал и е установил фактите. Въз основа на тях е извел обосновани и правилни правни изводи относно законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт. Неоснователни са оплакванията за нарушение на материалния закон и необоснованост на съдебния акт. Правилно е становището на първоинстанционния съд, че по делото са налице достатъчно годни и относими доказателства, обосноваващи твърденията на административния орган. По делото не са представени договори и анекси, сключени между „ФАНСИ С.А.“ ЕООД като доставчик и „CANVAS“ S.R.L. като краен получател, от които да е виден реалния предмет на доставките и ролята на българското дружество в тях,като по този начин да се определи безспорно дали са реализирани ВОД на стоки или дружеството е посредник в тристранна операция. При извършенато проверка във VIES системата е установено, че липсват данни дали процесните доставки от „CANVAS“ S.R.L са били декларирани от това дружество в Р.Италия като ВОП от Р.България с доставчик „Фанси С.А.“ ЕООД. В този смисъл е налице недоказано изпълнение. При недоказано изпълнение на условията за осъществяване на тристранна операция, по силата на чл. 62 ал. 2 от ЗДДС се приема, че е налице вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Съгласно чл. 62 ал.5 независимо от ал. 2, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, когато са налице едновременно следните условия: 1. посредникът в тристранна операция придобива стоките под идентификационния си номер по чл. 94, ал. 2; 2. лицето по т. 1, т. е. посредникът осъществява последваща доставка на стоките до придобиващия в тристранната операция; 3. лицето по т. 1 издаде фактура за доставката по т. 2, отговаряща на изискванията на чл. 114, в която посочи, че е посредник в тристранната операция и че данъкът по доставката се дължи от придобиващия в тристранната операция; 4. лицето по т. 1 декларира доставката по т. 2 във VHES-декларацията за съответния данъчен период. Документите, удостоверяващи тези обстоятелства, са посочени в чл. 9 ал.2 от ППЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 6 ЗДДС. Според чл.9 ал.З от ППЗДДС, в случай че посредникът в тристранната операция не се снабди с документите по ал.2 до изтичането на данъчния период, следващ данъчния период, през който данъкът за вътреобщностното придобиване по чл. 62, ал.2 от закона би станал изискуем, се счита, че вътреобщностно придобиване е с място на изпълнение на територията на страната, данъкът за което става изискуем от посредника. Така в случай на недоказаност на място на изпълнение в държавата членка на придобиващия по тристранната операция, (когато посредникът не се е снабдил с необходимите документи) правилно е прието, че ВОП е с място на изпълнение на територията на страната и данъкът за ВОП става изискуем от посредника по аргумент от чл.9 ал.З от ППЗДДС. В настоящия казус не е налице тристранна операция и данъкът е дължим за „Фанси С. А.“ ЕООД,както и е законосъобразно постановил АССГ. Доводите на съда в тази насока са правилни и следва да бъдат изцяло споделени. Предвид изложеното Върховният административен съд – състав на осмо отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и навременно заявена претенция за това на ответника по касация се следва присъждане на сторените разноски пред касационната инстанция. Същите се констатираха в размер на 1 962, 32 евро разноски за юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд - осмо отделение,