Определение № 5496 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4400/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. В. против определение от 01.10.2024 г., постановено по гр.д.№ 25/2012 г. от състав на Окръжен съд – Монтана. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение е върната на основание чл.306, ал.2 вр. чл.286 ГПК молба за отмяна на влязло в сила решение, подадена от Д. К. В.. С определение от 03.09.2024 г. съдът е констатирал нередовности по подадената молба, квалифицирана като молба за отмяна на влязлото в сила решение, постановено по делото. Съдът е оставил производството по молбата за отмяна на влязло в сила решение без движение, като е дал указания да се посочи на какво основание се иска отмяна на решението, като се съобразят описаните хипотези по чл.303 ГПК, както и да се внесе държавна такса по молбата в размер на 600 лева по сметката на ВКС. В молбата за отмяна съществува позоваване на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, но изложените доводи водят до извод, че се касае за искане за преразглеждане на спора по същество. Молбата за отмяна се подава чрез първоинстанционния съд. В чл. 306 ГПК са посочени точно правомощията на този съд по администриране на молбата за отмяна. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, както и че не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на констатираната нередовностите. В случая съдът е констатирал, че молбата не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна и на това основание е изпълнил своите правомощия за отстраняването на нередовностите. В изпълнение на указанията, молителят е подал „заявление“, с което не се отстраняват горните нередовности на молбата, а са излагат нови доводи, касаещи евентуална нищожност на решението, които не могат да се отнесат към хипотезите на чл.303 ГПК, поради което и с оглед неизпълнението на указанията в тази си част, съдът е върнал молбата за отмяна на влязлото в сила решение. Действително, с молбата е направено искане за освобождаване от внасяне на държавна такса на молителя по молбата за отмяна на влязлото в сила решение и съдът не се е произнесъл по това искане. В тази си част указанията за отстраняване на нередовности по молбата са неправилни и преждевременни, но предвид неизпълнението на останалите указания, определението, с което е върната молбата е правилно и следва да се потвърди. За пълнота следва да се отбележи, че доводите за нищожност на съдебното решение следва да се направят по реда на исковото производство, а не в производството по молба за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Водим от горното, състав на ВКС