Определение № 491 от 28.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 776/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на А. Ю. С., В. Ю. С., О. В. С. и Ю. А. С., представлявани от адв. Д. К., срещу определение от 30.11.2022г. по в.т.д. № 754/2022г. на САС, 9 състав, с което е оставена без уважение молбата им за встъпване като подпомагаща страна на „Лаудис Билдинг“ ЕООД и „Пимаро България“ АД. Частните жалбоподатели поддържат, че с обжалваното определение неправилно въззивният съд е оставил без уважение направеното от тях искане за встъпване по делото като подпомагаща ответниците страна, въпреки наличието на правен интерес за тях с оглед обстоятелството, че предмет на делото е обявяване недействителността на апорт на недвижими имоти, сред които и собственият им имот. Излага съображения за неправилност на извода на въззивния съд, че молбата им е подадена след изтичане на предвидения в закона срок, като сочат, че чл.218 ГПК дава една правна възможност, която, за да бъде реализирана, встъпващата страна трябва да бъде уведомена за воденото исково производство, каквото уведомяване в случая не е налице. Поради това намират, че в случая законовата норма следва да бъде тълкувана с оглед волята на законодателя, а именно осигуряване възможност на третите лица да встъпят в делото, за да подпомагат една от страните, ако имат интерес от постановяване на решение в нейна полза. Синдикът на „Лаудис Билдинг“ ЕООД – А. Г. К., представляван от адв. Я. М., оспорва частната жалба. Поддържа, че нормата на чл.218 ГПК е процесуалноправна и императивна и като такава не подлежи на разширително тълкуване. Сочи, че по силата на чл.647, ал.3 ТЗ относителната недействителност, търсена по исков път, не засята правата, които трети добросъвестни лица са придобили преди вписването на исковата молба, какъвто е настоящият случай. Поддържа още, че ищецът няма процесуално задължение да уведомява трети лица, срещу които не предявява искове, за предявени такива срещу други лица. Ответниците „Пимаро България“ АД и „Лаудис Билдинг“ ЕООД не представят отговор на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал.2 вр. чл.274, ал.1, т.2 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал.1 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С молба вх. № 25653 от 30.11.2022г., подадена пред въззивната инстанция, А. Ю. С., В. Ю. С., О. В. С. и Ю. А. С., представлявани от адв. Д. К., са направили искане да бъде допуснато да встъпят по делото като подпомагаща ответниците страна. В молбата са изложени твърдения за наличие на правен интерес за молителите да встъпят, за да помагат на ответниците по делото, с оглед възможността при уважаване на предявения иск да бъдат предприети претенции по отношение на тях относно собствения им недвижим имот, описан в молбата. С обжалваното определение въззивният съд е приел, че съгласно чл.218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, за да помага на една от страните, като в случая безспорно тази молба е депозирана извън срока, установен в посочената разпоредба. Поради това е приел, че молбата е недопустима за разглеждане и е оставил без уважение направеното искане за встъпване на молителите като трети лица-помагачи на ответниците. Обжалваното определение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.218 ГПК встъпването на подпомагаща страна е допустимо само до приключване на съдебното дирене в първата инстанция. В настоящия случай искането за встъпване на трето лице-помагач е направено от частните жалбоподатели във въззивното производство, т.е. след изтичане на законоустановения преклузивен срок, поради което въззивният съд правилно го е счел за неоснователно. Изложените в частната жалба твърдения за невъзможност искането да бъде направено в срока по чл.218 ГПК поради неуведомяването им за заведеното дело са неотносими, тъй като не биха могли да обосноват различен извод. В посочената разпоредба е ясно изразена волята на законодателя, че с оглед предназначението му встъпването като подпомагаща страна е допустимо само пред първата, но не и пред въззивната инстанция. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,