Определение № 1076 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 380/2025 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на П. Д. Н. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решение № 849/14.10.2024 г. по в. гр. д. № 1199/2024 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 148/18.06.2024 г. по гр. д. №186/2024 г. на Айтовския районен съд, с което по отношение на молителя са взети мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 ЗЗДН, чрез задължаването му да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо майка му Т. П. Д., отстраняването му от съвместно обитаваното с нея жилище, находящо се в [населено място], обл. Бургас, [улица] за срок от 6 месеца, забрана да приближава пострадалата, нейното жилище и местата за социалните й контакти на по-малко от 50 метра за срок от 6 месеца и забрана да осъществява контакт с пострадалата под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация за срок от 6 месеца. В молбата се твърди, че е налице отменителното основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането е съда да допусне до разглеждане молбата за отмяна и да отмени атакуваното решение, след което да върне делото за ново разглеждане в компетентния съд. Ответната страна Т. П. Д. не взема становище по молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на III г.о. намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане поради следните съображения: Производството по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила неправилни съдебни решения, които се ползват със сила на пресъдено нещо. В конкретния случай влязлото в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска от молителя, е постановено по реда на Закона за защита срещу домашно насилие. Съобразно разясненията, дадени в т. 22 на ТР № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, от характеристиките на производството по налагане на мерки за защита от домашното насилие следва, че то не е исково - в него е съчетана съдебна защита по реда на съдебното администриране с налагане на административни мерки. Съдебните решения по исканията за постановяване на мерки за защита срещу домашно насилие са актове на спорна съдебна администрация и не могат да се атакуват по реда на отмяната по чл. 303 и сл. ГПК. Налице е неприложимост на производството по Глава 24 ГПК към разглежданата категория съдебни актове, тъй като същите не пораждат сила на пресъдено нещо и поради възможността да бъдат изменяни или отменяни при наличието на предпоставки за това /в този смисъл са разясненията в т. 4 от ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС/. Отмяната по чл. 303 и сл. ГПК в случая не е необходима, тъй като съществува друг процесуален способ за защита - предявяване на искане за промяна на съществуващото правно положение въз основа на новооткрити или нововъзникнали факти, имащи правно значение за преценката, която съдът прави по целесъобразност. Предвид изложеното, молбата за отмяна като насочена срещу неподлежащ на отмяна съдебен акт е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото пред ВКС да се прекрати. Воден от горното, ВКС