Определение № 177 от 09.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12328/2025 г.

Производството е по реда на чл.229 вр. чл.154а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на В. Ж. Д., чрез процесуален представител, против протоколно определение №4461 от 11.11.2025г., постановено по адм. дело №786/2025г. по описа на Административен съд-Стара Загора/АС-Стара Загора/. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Моли за неговата отмяна и връщане делото на съда за разглеждане спора по същество. Подробни съображения излага в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът в настоящото производство – „Стик-кредит“АД, не изразява становище по частната жалба. Не претендира разноски. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество и предвид извършената служебна проверка на осн. чл.218, ал.2 АПК е основателна. С обжалваното определение на осн. чл.154а, т.8 АПК, АС-Стара Загора е спрял производството по делото до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Производството пред първостепенния съд е инициирано по жалба на В. Ж. Д., против изричен отказ от 09.07.2025г. на „Стик-кредит“АД, да предостави носителите на лични данни, въз основа на които обработва данните на В. Ж. Д. за периода от 13.08.2019г. до 13.08.2023г. (договори, стандартни европейски формуляри, погасителни планове и всички други документи, подписани от В. Ж. Д., във вр. с отпускане на заеми). За да спре производството по делото АС-Стара Загора е приел, че пред СЕС е образувано дело №С-676/25 по отправено преюдициално запитване на АС-Варна, с цитиран от съда предмет, и „така образуваното дело е от значение за изхода на настоящия спор“. Определението е неправилно. По делото не е спорно, че към датата на постановяване на обжалваното определение пред Съда на Европейския съюз е висящо дело №С-676/25, образувано по преюдициално запитване, отправено от Административен съд-Варна, с определение №11385/21.10.2025г. по адм.д.№1643/2025г. по описа на същия съд. Решението по дело №С-676/25 ще е задължително за всички национални съдилища в Европейския съюз, но при преглед на формулираните въпроси от запитващия съд - АС-Варна, не се установява същите да са от значение за конкретния правен спор пред АС-Стара Загора, т.е. изхода от цитираното по-горе дело на СЕС не обуславя изхода на спора по дело №786/2025г. на АС-Стара Загора. Нито един от поставените от АС-Варна въпроси по преюдициалното запитване не е относим към правните въпроси релевантни за конкретния правен спор, и не препятства прилагане на независимото съдийско мислене и съответно убеждение на националния съдия съобразно приложимите материалноправни норми при решаване на спора. Независимо от наведените доводи в жалбата до АС-Стара Загора, съдът на осн. чл.168 ал.1 АПК е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146, а съгласно чл.168, ал.2 АПК съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това, като отговорът на СЕС по поставените в преюдициално запитване на АС-Варна по адм. д.№1643/2025, по описа на същия съд не препятства изпълнение задължението на съда в горния смисъл. Налага се извод, че първостепенния съд неправилно е спрял на основание чл.154а, т.8 АПК съдебното производство до приключване на дело С-676/2025 на СЕС. Обжалваното определение като неправилно по смисъла на чл.209, т.3 във връзка с чл.236 от АПК трябва да се отмени, а делото да се върне на същия съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия. По искането за разноски за настоящото производство следва да се произнесе АС-Стара Загора при постановяване на акт по съществото на спора предвид изхода на делото. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, вр. чл.236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение