Определение № 50180 от 02.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 167/2022 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е молба от Висшия съдебен съвет, чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. Г., за изменение на определение № 376 от 12. 08. 2022 г. по гр. д. № 167/2022 г. на ВКС, 1 г.о., в частта за разноските и осъждане на касатора П. С. П. да заплати на Висшия съдебен съвет, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба, в какъвто смисъл са и мотивите към определението. Ответникът П. С. П. не е изразил становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на молителя и прецени данните по делото, прие следното: Молбата по чл. 248 ГПК за изменение на определението е подадена в срок, от процесуално легитимирано лице, представило списък по чл. 80 ГПК, инкорпориран в отговора на касационната жалба, поради което е допустима. Разгледана по същество, молбата е основателна. Производството по настоящото дело е било образувано по подадена касационна жалба от П. С. П., чрез процесуалния му представител адв. В. Ф., срещу решение № 115 от 20. 08. 2021 г. по в. гр.д.№ 96/2021 г. на АС – Велико Търново, с което е потвърдено решение № Р-402 от 04. 08. 2020 г., поправено с решение от 11. 12. 2020 г., и двете постановени по гр. д. № 683/2018 г. на ОС – Велико Търново, с което са отхвърлени предявените от П. С. П. против Прокуратурата на Република България, Висшия съдебен съвет и държавата, представлявана от министъра на финансите, искове с правни основания чл. 49 ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 1000000 (един милион) лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното и изплащане и чл. 84, ал. 3 ЗЗД – за солидарно осъждане на ответниците да му заплатят сумата 964860 (деветстотин шестдесет и четири осемстотин и шестдесет) лева обезщетение за забавено плащане на главницата до предявяване на иска. С постановено по реда на чл. 288 ГПК определение № 376 от 12. 08. 2022 г. по гр. д. № 167/2022 г. на ВКС, 1 г.о., не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В мотивите към определението съдът е приел, че предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 25а от Наредбата за заплащане на правната помощ, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на Прокуратурата на Република България, на Висшия съдебен съвет и на държавата, представлявана от министъра на финансите, по 100 лв. на всеки от ответниците юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба. В диспозитива липсва произнасяне по претенциите за разноски. Налице е допусната очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК, предвид несъответствието между волята на съда, формирана в мотивите към определението, и обективирана в самото определение. Допуснатата очевидна фактическа грешка в приключващия спора съдебен акт, в частта му касаеща отговорността за разноски, се поправя по реда на чл. 248 ГПК, който е приложим при непълнота, допусната явна фактическа грешка или грешка по същество при определяне отговорността за разноски и размера им. Като основателна, молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение