Определение № 378 от 30.01.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4931/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 вр. чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на А. Р. Г., чрез процесуален представител адв. К. К. за отмяна на влязло в сила решение от 24.10.1990г., постановено по гр.д. № 863/1989г. по описа на Окръжен съд – Пловдив. С това решение, на основание чл. 41 от СК/1985г./отм./ е признато за установено, че А. Р. Г. е баща на детето Р. А. Т., родено на 17.08.1988г., с ЕГН [ЕГН] от майка А. Т. М. и са постановени мерки относно упражняването на родителските права по отношение на детето, предоставени на майката, относно режима на лични отношения и е присъдена издръжка. Молбата е основана на твърдения, че през м. септември 2024г. при справка в масивите на ГРАО – Пловдив, молителят узнал, че като негов син е записано лицето Р. А. Г., което не познава. На 16.09.2024г. посетил община Хасково, където след извършена справка от служители бил снабден с акт за раждане на Р. А. Т., в който с ръкописна бележка отстрани било отбелязано, че с влязло в сила решение е признато за установено, че баща на роденото от А. Т. дете е молителят. Поддържа, че не познава и никога не се е запознавал с тези лица, нито е бил търсен от някое от тях. По негова молба бил снабден със заверен препис от решението и всички запазени по делото книжа на 02.10.2024г. След запознаване със съдържанието на съдебното решение молителят твърди, че описаното в него е невярно – не познава ищцата по делото и не е имал никога връзка с нея; не е живял на съпружески начала с никого, защото от 03.11.1981г. е женен и живее със съпругата си. Не е бил уведомяван за воденото срещу него дело. Към момента на образуване на делото през 1989г., преди и след това, както и понастоящем живее в [населено място], на един и същ адрес в[жк]. От запазените книжа по делото не е ясно как, на кой адрес и дали е бил призоваван. Съгласно исковата молба посоченият от ищцата адрес за призоваването му е в [населено място], където молителят не е живял никога. Призовки, съобщения и книжа по делото не са му връчвани. Ищцата никога не го е уведомявала, че дължи издръжка, нито от съда е бил уведомен за дължимата държавна такса. Ето защо счита, че е налице хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК затова, че вследствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от възможност да участва в делото или е бил ненадлежно представляван. Отправя искане молбата за отмяна да се уважи. В отговор ответникът А. Т. М. оспорва молбата, както и изложените в нея твърдения като неотговарящи на обективната истина. Поддържа, че с молителя са имали интимна връзка, като той често оставал да нощува при нея в жилището на родителите й в [населено място]. Всички нейни роднини го познавали и знаели, че планират да сключат граждански брак. Тогава А. се представил, че е от [населено място]. Когато разбрал, че е бременна започнал да се дистанцира от нея. По-късно разбрала, че А. е женен и че с нея е поддържал извънбрачна връзка. След раждането на детето, А. е кръстен на дядо си по бащина линия, а молителят настоявал детето да бъде настанено в дом и оставено за осиновяване. Съпругата на А. също я познава, като е посетила веднъж дома й в [населено място] и е виждала детето Р.. По гр.д. № 863/1989г. молителят е бил представляван от защитник, който съгласно решението по делото е оспорил иска. Ето защо поддържа, че страната не е била лишена от възможност да участва по делото и не е била ненадлежно представлявана. Отправя искане молбата за отмяна да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: При преценката по чл. 307, ал. 1 от ГПК съдебният състав приема, че молбата за отмяна изхожда от надлежно легитимирана и заинтересована страна – ответник по делото с правен интерес от исканата отмяна; насочена е срещу влязло в сила съдебно решение, което по твърдение на молителя е неблагоприятно за него; отговаря на изискванията на чл. 306 от ГПК; постъпила е в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК – в тримесечен срок от узнаване за решението /по твърдения на молителя узнал за решението на 02.10.2024г., а молбата – подадена на 11.11.2024г./ и в нея се съдържат конкретни и надлежни твърдения за наличие на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Налице са предпоставки за разглеждане на молбата в открито съдебно заседание с призоваване на страните. В молбата, както и в отговора й не са обективирани доказателствени искания. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение