Определение № 1247 от 17.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 828/2025 г.

Производството е по чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на С. К. А. срещу определение на Пловдивски апелативен съд № 54/ 17.02.2025 г. по ч.гр.д.№ 546/ 2024 г., с което е оставена без разглеждане жалба вх.№ 39338/ 29.11.2024 г., подадена от С. К. А. против разпореждане № 4256/ 11.10.2024 г. по гр.д.№ 2708/ 2024 г. на Пловдивски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателката твърди, че обжалваният акт прегражда развитието на производството и следва да бъде отменен, без да излага каквито и да е съображения за неговата неправилност. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство по гр.д.№ 2708/ 2024 г. на Пловдивски окръжен съд е образувано по искова молба на С. К. А., с която са предявени осъдителни искове против ЧСИ Б. А. и Пловдивски окръжен съд. С разпореждане от 11.10.2024 г. определеният за докладчик по делото съдия от първоинстанционния съд дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, след което, без да се произнесе по постъпилите по електронен път молби, на 22.10.2024 г. се отвел от разглеждането на делото. Впоследствие от разглеждането на делото се отвели и следващите определени докладчици, а освен посоченото разпореждане и определенията за отвод, други актове по делото не са постановявани. На 29.11.2024 г. С. А. подала жалба против разпореждането от 11.10.2024 г. до Пловдивски апелативен съд, а след като съдът дал указания за отстраняване на нередовности на жалбата, тя заявила, че не желае да бъде извършена въззивна проверка на разпореждането, нито желае да бъде определен срок за произнасяне по делото, а че иска въззивният съд да определи най-близкия родово компетентен съд, който да разгледа гр.д.№ 2708/ 2024 г. и да разпореди на окръжния съд да изпрати делото на така определения съд. По така уточнената жалба апелативният съд приел, че не е компетентен да се произнесе. Той нямал право по пътя на въззивната проверка да ревизира или отменя посочените от жалбоподателката разпореждания и действията на първостепенния съд по администриране на делото, тъй като те не подлежали на самостоятелно обжалване. Той не можел също да определи най-близкия окръжен съд, на който да бъде изпратено за разглеждане делото, съгласно чл.7 ал.2 ЗОДОВ, тъй като това действие било от компетентността на сезирания съд. Нямало постановен първоинстанционен акт, който да бъде предмет на въззивна проверка, а липсващият акт на първостепенния съд не можело да бъде отменен или заместен от акт на въззивния съд. Поради това жалбата следвало да се остави без разглеждане. Определението е законосъобразно. Съгласно чл.274 ал.1 ГПК не всички постановявани от съда определения подлежат на инстанционен контрол. На обжалване пред по-горен съд подлежат само тези определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, или за които това е изрично посочено в закона. В случая първоинстанционният съд по гр.д.№ 2708/ 2024 г. е постановил по делото единствено разпореждане за оставяне на исковата молба без движение и определения за отвод. Нито един от тези актове не прегражда развитието на делото, нито законът изрично предвижда възможност за обжалването им, поради което изводът на въззивния съд за недопустимост на подадената жалба е правилен. Жалбоподателката не излага никакви съображения защо счита обратното, поради което повече мотиви за законосъобразността на обжалваното определение не могат да бъдат изложени. По изложените съображения Върховният касационен съд