Определение № 91 от 10.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1310/2018 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Подадена е молба от И. С. М., чрез адв. Н. Р. Н., САК, за отмяна, на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 1 ГПК, на влязло в сила решение № 205 от 05. 08. 2016 г. по в. гр. д. № 174/2016 г. на Кюстендилския окръжен съд, с което, след отмяна на решение № 444 от 07. 10. 2014 г. по гр. д. № 405/2013 г. на Кюстендилския районен съд, са уважени предявените от Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Л. Г. С. и Д. Г. Ш. против И. С. М. установителни искове за собственост с правни основания чл. 124, ал. 1 ГПК. Твърди се, че е нарушено правото на участие на молителя по делото, тъй като същият е бил представляван от адв. И. Д., която е била упълномощена да осъществява процесуалното му представителство само в първоинстанционното производство по гр. д. № 405/2013 г. на КРС. Твърди се, също, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му – постановление за отказ да се образува досъдебно производство № 1433/12. 09. 2017 г. на РП - К., в което е посочено, че с ЕР на ТЕЛК № 2399/180 от 25. 11. 2014 г. е установено, че ищцата Д. Ш. страда от шизофрения, което обстоятелство я прави неспособна да осъществява владение и придобива вещни права по давност. Молбата съдържа и оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на чл. 131 ГПК, чл. 146 ГПК, 183 ГПК, чл.чл. 193 и 194 ГПК, чл. 129, ал. 2 и 3 ГПК, с твърдения, че така допуснатите нарушения са лишили молителя от право на участие в процеса и защита на правата му. Иска се отмяна на въззивното решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, а при условията на евентуалност – на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата Н. Е. Е., К. Е. Е., Н. Г. Н., М. Г. К., Д. Г. Ш. и Л. Г. С. изразяват становище за допустимост, но неоснователност на молбата за отмяна. Община – К. изразява становище за допустимост и основателност на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, извършвайки преценка за допустимост на молбата, прие следното: Молбата за отмяна е допустима. Същата е подадена срещу съдебен акт, подлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК – влязло в сила решение на окръжен съд по предявен установителен иск за собственост и от легитимирана страна – молителят е обвързан, като ответник по иска, от силата на пресъдено нещо на неблагоприятното за него въззивно решение. Спазен е преклузивният тримесечен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК – молбата за отмяна е подадена на 20. 09. 2017 г., а решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 20. 06. 2017 г. (с постановяване по реда на чл. 288 ГПК на определение № 283 от 20. 06. 2017 г. по гр. д. № 46/2017 г. на ВКС, 2 г.о.). Спазен е и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК – представеното от молителя като ново писмено доказателство постановление за отказ да се образува досъдебно производство на РП – К. е издадено на 11. 09. 2017 г., а молбата за отмяна е подадена на 20. 09. 2017 г. Молбата за отмяна отговаря на изискванията на чл. 306, вр. чл. 260 и 261 ГПК и съдържа изложение на основанията за отмяна. Като процесуално допустима, молбата ще следва да бъде допусната до разглеждане в открито съдебно заседание. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение